България закъсня: Разследващите влизат неподготвени в новия режим за данни от Google и Meta
Новият механизъм на ЕС вече действа и предвижда отговор до осем часа при опасност за човешки живот, но страната ни не е приела необходимите правила
България посрещна неподготвена влизането в сила на новия европейски механизъм за ускорен достъп до електронни доказателства при наказателни разследвания. От 18 август 2026 г. разследващите органи в Европейския съюз могат да изискват определени данни директно от технологични компании, представени в друга държава членка, вместо да чакат продължителните процедури за международна правна помощ.
Новите правила обхващат социални мрежи, платформи за съобщения, облачни и хостинг услуги, онлайн пазари, както и доставчици на домейни и IP адреси. На практика разпореждания могат да бъдат отправяни и до технологични гиганти като Google и Meta.
При обикновени случаи данните трябва да бъдат предоставени в срок до 10 дни. Когато има непосредствена опасност за човешкия живот или физическата неприкосновеност, срокът се съкращава до осем часа. Това може да бъде решаващо при разследвания на отвличания, тероризъм, сексуална експлоатация на деца и други тежки престъпления, при които електронните следи могат бързо да бъдат изтрити или преместени.
България обаче не е транспонирала в срок съпътстващата европейска директива, която урежда представителите на доставчиците, получаването и изпълнението на разпорежданията и санкциите при отказ. Крайният срок изтече на 18 февруари 2026 г., а Европейската комисия започна наказателна процедура срещу страната ни и други държави заради забавянето.
Самият европейски регламент се прилага пряко и в България. Липсата на национална правна рамка обаче създава сериозна неяснота кои органи действат, как се изпълняват разпорежданията и какви санкции се налагат при неизпълнение. Така страната ни формално участва в механизма, но рискува да не може да използва пълноценно най-бързите му процедури точно когато всяка минута е решаваща.
