Ново искане до Министерския съвет за придобиване на собствеността върху пещерата Съева дупка ще внесе Община Ябланица след сформирането на ново правителство, като към момента тя се стопанисва от Българския туристически съюз.

„Битката за Съева дупка продължава. Чакаме новия кабинет и почваме от начало. Няма да се откажем. Дано срещнем разбиране за този казус, защото е много важно за общината и собствените ни приходи“, заяви пред БТА кметът инж. Найден Найденов.

По думите му постъпленията от пещерата в общинския бюджет биха осигурили средства за малки ремонти и реконструкции по селата. „Жадни" сме за проекти, но за тях трябва пари. Ако имаме собствени средства, няма да ходим да се молим за всеки лев по министерства“, отбеляза Найденов.

Той посочи, че през годините е обсъждал казуса с осем министри. „Винаги мотивът е, че се подготвя Закон за пещерите, но вече 10 години този Закон за пещерите не вижда бял свят. Как ще е оформен, дали ще е интерес на общините, дали ще е в полза на държавата или ще е 50:50, това никой не знае, но ние не можем да чакаме. Ние поддържаме инфраструктурата до Съева дупка, а Общината не печели и една стотинка“, отбеляза Найденов.

Още по думите на Найденов, при придобиване на собствеността върху пещерата от Общината, ще бъде облагороден както самият обект, така и районът около него, с цел да се превърне в още по-атрактивна туристическа дестинация.

Сред най-красивите и добре проучени пещери в България се нарежда Съева дупка, разположена в Предбалкана край село Брестница. Тя е обявена за природна забележителност през 1962 г., като е включена и в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Произходът на името ѝ се свързва с двамата братя овчари - Съю и Стойо, считани за нейни откриватели през 19 век. Образувана във варовикови скали от горна креда, пещерата е резултат от продължителен карстообразуващ процес, продължил милиони години.

Тя се отличава с изключително богатство и разнообразие от вторични карстови форми - сталактити, сталагмити, сталактони, драперии, синтрови езерца и пещерни бисери, формирани от водите, просмукващи се през скалите.

Макар пещерата да е била отдавна позната на местните, първите ѝ проучвания започват едва в края на 19 век. Впоследствие изследвания провеждат видни български учени и спелеолози. През 1967 г. тя е електрифицирана и благоустроена, с което се отваря за масов туризъм.

За значението ѝ като убежище и местообитание през различни исторически епохи свидетелстват археологически находки, сред които останки от животни и следи от човешко присъствие от палеолита.

Съева дупка, като значим природен и туристически обект, предоставя възможност за наблюдение на подземни карстови форми. В нея обитават колонии прилепи, които са защитен вид. С ежегодното си привличане на хиляди посетители пещерата допринася за развитието на екотуризма и за повишаването на екологичната култура.

Пет основни зали (камери) оформят пещерата - Купена (Залата за концерти), Срутището, Харманът, Космос и Белият замък. В тях се разкрива богато разнообразие от форми, допълнено от забележителности като „Римските терми“, което превръща Съева дупка в един от най-впечатляващите подземни светове в България.