„Информационно обслужване“ е било поставено в привилегировано положение, смята Валери Борисов
Липсата на реална конкуренция при възлагането на държавни IT поръчки и състоянието на киберсигурността в администрацията бяха темата на дискусия по NOVA NEWS. Бившият заместник-министър на транспорта и съобщенията Валери Борисов и изпълнителният заместник-председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов заявиха, че настоящият модел създава предпоставки за изкривяване на пазара и поставя под въпрос ефективността на електронното управление.
Валери Борисов смята, че в сектора липсва конкуренция, като посочи, че през последните години държавното дружество „Информационно обслужване“ е било поставено в привилегировано положение. По думите му дружеството е получавало значителна част от държавните поръчки, а впоследствие е превъзлагало дейности на частни компании, което е довело до концентрация на възлаганията.
Според Добрин Иванов държавата не бива да създава монополни структури, а да гарантира равнопоставена конкурентна среда. „Само конкуренцията може да осигури най-доброто качество на услугите на най-добра цена“, заяви той.
Според Валери Борисов първоначалната идея за национален системен интегратор е била правилна, но с времето е претърпяла сериозно отклонение. Той припомни, че през 2019 г. законови промени са дали статут на национален системен интегратор на „Информационно обслужване“, след което приходите на дружеството рязко са нараснали. По думите му днес над половината от държавните разходи за информационни технологии преминават през дружеството, което според него изкривява пазара и ограничава конкуренцията.
Двамата коментираха и информацията за установен продължителен нерегламентиран достъп до административни системи. Борисов заяви, че най-притеснителното е, че според официалната информация проблемът е съществувал с години. „По дигиталните магистрали има кратери“, коментира Борисов, като допълни, че за проблемите са съществували официални документи още преди години.
Добрин Иванов беше категоричен, че сигурността на държавните информационни системи не зависи от това дали изпълнителят е държавна или частна компания, а от начина на възлагане, контрола и поддържането на системите.
