Западните покрайнини и бъдещето на българската общност в Сърбия във фокуса на научна конференция в София
Третата научна конференция в София и Кюстендил събира представители на академичните среди и българската общност в Сърбия
Учени, дипломати и представители на българската общност в Сърбия се събраха в София за третата научна конференция "Западните български покрайнини - история и перспективи". Форумът е посветен на историческото развитие и съвременното положение на българите в региона.
Двудневното събитие беше открито в хотел "Рила", а утре дискусиите ще продължат в Кюстендил. Организатори са Институтът за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН), Научният институт "Западни покрайнини" и Културно-информационният център "Босилеград".
На откриването присъстваха министърът на външните работи Велислава Петрова, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова, както и учени и експерти.
Форумът беше открит от доц. д-р Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при БАН, който е член на организационния комитет. Той припомни, че началото на конференцията е поставено по повод 100-годишнината от създаването на организираното освободително движение на българите от Западните покрайнини.
Джонев отбеляза, че през последната година Научният институт "Западни покрайнини" е станал по-видим заради събития, свързани с държавната граница.
"Научният институт "Западни покрайнини" не е една строго научна организация, която се е затворила в кабинетите си. Тя изследва миналото и днешните дни", каза Джонев. Той изрази увереност, че работата на института ще продължи, тъй като според него съществуващите пречки са временни.
Съветникът по външната политика на министър-председателя Юлиан Китипов прочете поздравително слово от името на премиера Румен Радев. В него министър-председателят подчертава, че правителството ще продължи да отдава приоритет на политическия диалог със Сърбия, като въпросите, свързани с българското национално малцинство, остават важна част от него.
Според Радев опазването на българската идентичност и свободното изразяване на културата, езика и традициите на сънародниците ни са основни условия за реалното решаване на натрупаните проблеми.
В поздравителното слово премиерът отправи послание към българите в Сърбия във връзка с предстоящите на 8 ноември избори за национални съвети на националните малцинства.
"Моят апел към нашите сънародници е да участват активно и да изберат такива представители, които реално да защитават правата на българското национално малцинство", посочва премиерът.
Директорът на Института за исторически изследвания при БАН доц. д-р Надя Филипова отбеляза широкия състав на участниците във форума. Сред тях са дипломати, общественици от Босилеград, журналисти, учени, университетски преподаватели и музейни специалисти от София, Велико Търново, Пловдив, Русе и Троян.
Филипова подчерта, че историческото изследване на политиките на България и Сърбия помага за изграждането на съвременна, правно обоснована и балансирана политика.
По думите ѝ дискусиите за Западните покрайнини привличат все по-голямо внимание и могат да допринесат за създаването на платформи за диалог, които да гарантират правата на малцинствата.
