Рекордно топлите морета и продължителните горещини превръщат градовете в опасни топлинни капани
Лятото на 2026 г. се очертава като поредното доказателство, че климатичните промени вече не са далечна прогноза. Рекордно топлите европейски морета, сушата във Великобритания и десетките сигнали до Спешна помощ в София не са непременно пряко причинени едно от друго, но са различни проявления на една и съща тенденция – все по-горещ и нестабилен климат.
За да разберем защо горещите периоди стават по-продължителни и опасни, трябва да погледнем и към най-големия естествен резервоар на топлина на планетата – океаните.
Морският термостат прегрява
Океаните поглъщат по-голямата част от натрупаната допълнителна топлина в климатичната система. Анализи на World Weather Attribution показват, че предизвиканото от човешката дейност затопляне е повишило с до 2°C температурите на водата в Средиземно море, а в отделни райони отклоненията от обичайните стойности достигат 6 градуса.
Голяма част от Източното и Западното Средиземноморие е обхваната от морски горещи вълни. Край Майорка през август водата достигна рекордните 33°C.
Затопленото море не е само проблем за морските екосистеми. То повишава влажността и поддържа високи нощни температури в крайбрежните райони. Натрупаната енергия може да подсилва и отделни екстремни атмосферни явления, макар движението на горещите вълни над Европа да зависи от много допълнителни фактори.
Атмосферният похлупак над Европа
Когато над континента се установят устойчиви области на високо атмосферно налягане, горещият въздух може да остане блокиран дни наред. Облачността намалява, валежите спират, а земята постепенно изсъхва. Сухата почва от своя страна се нагрява още по-бързо и допълнително усилва жегата.
Великобритания е изправена пред лято, което може да се окаже най-горещото от началото на измерванията. Средната температура е с 1,88°C над обичайните стойности, а температури от поне 35°C са отчетени през три последователни месеца – май, юни и юли.
Сушата е обхванала две трети от Англия и целия Уелс. Засегнати са около 45 милиона души, а на редица места са въведени ограничения при използването на вода.
Горещите въздушни маси достигат и Балканите, където продължителното засушаване и високите температури увеличават опасността от пожари и поставят под натиск водните ресурси.
София се превръща в топлинен капан
За 20 август Националният институт по метеорология и хидрология обяви жълт код за високи температури в 25 области. Очакват се стойности до 38°C, а ден по-късно на места термометрите могат да покажат 39°C. В София прогнозата е за около 34°C.
В градовете обаче измерената температура е само част от проблема. Асфалтът, бетонът, плътното застрояване и автомобилният трафик поглъщат топлината през деня и я отдават бавно през нощта. Така се образува т.нар. градски топлинен остров, който не позволява на въздуха и сградите да се охладят достатъчно.
Кардиологът д-р Рада Прокопова предупреждава, че поредицата от тропически нощи не дава възможност на организма да се възстанови. Сънят се влошава, натрупва се физическо изтощение, а рискът е особено висок за възрастните хора и пациентите с хронични заболявания.
Последиците вече се виждат и в работата на Спешна помощ. Само до обяд в един от горещите дни в София девет души са колабирали, а през предходния ден сигналите са били 23.
Как да се предпазим
При продължителни горещини предпазните мерки вече не са въпрос единствено на комфорт. Те могат да предотвратят топлинно изтощение, обезводняване и по-тежки здравословни инциденти.
Вода трябва да се приема редовно през целия ден, без да се чака появата на силна жажда. Необходимото количество зависи от възрастта, здравословното състояние и физическата активност, но при жега нуждите на организма нарастват. Алкохолът трябва да се избягва, а напитките с кофеин да се приемат умерено. Подходящи са леките храни, плодовете, зеленчуците и студените супи.
Препоръчват се широки и светли дрехи от естествени материи, шапка и слънцезащитен крем. Излизанията и физическото натоварване е добре да бъдат ограничени в най-горещите часове между обяд и късния следобед.
Прозорците у дома трябва да останат затворени и засенчени, когато навън е по-топло, а проветряването да става рано сутрин и през нощта. Излишно работещите електроуреди също отделят топлина и допълнително нагряват помещенията.
Най-уязвими са децата, хората над 65 години, бременните и пациентите със сърдечни, белодробни и други хронични заболявания. Особено важно е човек да не бъде оставян дори за кратко в затворен автомобил.
В отговор на горещините Столичната община ще раздава безплатна минерална вода на 20 и 21 август след 12:00 часа пред Софийския университет, при метростанция „Сердика“ и до пилоните на НДК. През почивните дни ще работи само пунктът при НДК.
