Надежда Ганева пред Таралеж за първите 100 дни на кабинета "Радев": Големи обещания и липса на конкретика

"Първите 100 дни на новото правителство преминаха под знака на големи обещания, които тепърва предстои да покажат дали ще бъдат реализирани. Видяхме много добри пожелания, но все още липсва достатъчно конкретика и реално покритие зад заявките. Един от основните приоритети на управлението, заявяван още по време на предизборната кампания, беше овладяването на ценовия натиск и повишаването на покупателната способност. Именно тук обаче най-ясно се вижда разминаването между голямото политическо послание и конкретния резултат. Показателен пример е т.нар. „кошница за грижа“. За масовия потребител това по никакъв начин не изглежда като реална политика за овладяване на цените, а по-скоро като обикновена промоция. В публичното пространство и социалните мрежи продължават ежедневно да се появяват публикации и коментари за високите цени и усещането, че държавата не успява да овладее ценовия натиск. Фактът, че в момента е лято и част от продуктите са по-евтини заради сезонното производство, не решава проблема. С настъпването на есента и зимата ситуацията може да стане още по-тежка, особено ако се увеличат разходите за ток, газ и горива. Тогава правителството ще бъде изправено пред необходимостта да представи много по-ясен и дългосрочен план за овладяване на цените – нещо, което беше обещано на хората. Ако това не се случи, разочарованието сред обществото може да се задълбочи".

Това заяви пред ТАРАЛЕЖ експертът по комуникации и социални мрежи Надежда Ганева. Според нея - "политическата есен ще бъде напрегната".

"Протестната енергия в обществото не си е отишла. Тя по-скоро остава натрупана и очаква повод, който да я отключи. Обществото вече показа, че когато недоволството достигне определена критична точка, е достатъчно едно конкретно събитие, за да превърне натрупаното напрежение в масови протести. Не е задължително причината да бъде единствено цената на хранителните продукти. Тя може да бъде комбинация от високите сметки, цените на горивата, усещането за липса на справедливост или конкретно решение на управляващите. Това може да бъде т.нар. „blackout event“ – събитие, което да се превърне в искрата, разпалваща много по-голям обществен пожар. Недоволството не е изчезнало. Напротив – остава усещането за своеобразен цикъл, в който гражданите гласуват за едни политически сили, а след това бързо се разочароват от тях. Именно това постоянно напрежение между очакванията и реалните резултати може да се превърне в сериозно предизвикателство пред кабинета през есента".

Експертът по комуникации и социални мрежи коментира и програмата на правителството, която стана публична през миналата седмица. 

"Правителствената програма, публикувана в над 200 страници, съдържа много добри намерения, но проблемът е в липсата на ясен публичен разказ как всичко това ще промени живота на обикновения човек. Самото публикуване на документ на сайта на правителството не означава, че той е комуникиран с гражданите. На управлението му липсва стратегическа комуникация около програмата. В предизборната кампания обикновеният човек беше поставен в центъра – посещаваха се малки магазини, разговаряше се с граждани, показваше се близост с хората. Сега обаче липсва отговорът на най-важния въпрос: Как тази програма ще направи живота на тези хора по-добър? Необходимо е правителството да формулира ясна посока за България до 2030 г. – какво ще промени, как ще го направи и в какви срокове. Липсват десет ясни изречения, които обществото да запомни. Комуникацията не е просто PR. Тя е част от самото управление. Когато управляващите дадат ясни обещания, гражданите могат да ги държат отговорни за тяхното изпълнение. Когато обаче се говори само с общи формулировки от типа „ще живеем по-добре“, е трудно да се определи дали и кога това обещание е изпълнено".

Ганева отбеляза и три основни акцента от правителствената програма.

"Първата е свързана с политическия демонтаж на т.нар. олигархичен модел и възстановяването на доверието в институциите. Това очевидно е част от политическата идентичност, която новото управление се опитва да изгради. Втората е икономическа – превръщането на България в държава с високо технологично производство и привличането на стратегически инвестиции. Тук обаче възниква и важен геополитически въпрос – откъде ще дойдат тези инвестиции? Когато става дума за високи технологии, изкуствен интелект, сигурност и дигитализация на държавата, произходът на инвестициите е от огромно значение. Технологичните зависимости могат да имат и геополитически измерения. Има голяма разлика дали стратегическите технологии ще дойдат от Съединените щати, или зависимостта ще бъде изградена от китайски компании. Третият голям акцент е модернизацията на държавата. И тук остава въпросът не само какво, а как и от кого ще бъде направено. Ще има ли конкретни завършени инфраструктурни проекти? Ще бъде ли изградена магистралата Русе–Велико Търново? Ще бъде ли дигитализирана администрацията? Ще има ли реална административна реформа? Ще бъде ли въведен изкуственият интелект в държавното управление? Когато всичко е приоритет, на практика нищо не е приоритет".

Експертът е на мнение, че президентската кампания също влиза в решаваща фаза.

"Към момента вече се очертават няколко основни кандидати, но един от тях има ясно комуникационно предимство – Илияна Йотова. Тя има преимуществото, че вече е президент и реално изпълнява функциите на държавен глава. За избирателите не е необходимо допълнително да си я представят в тази роля. Освен това има богат политически опит и възможност да изгражда публичния си образ от позицията, която вече заема. На този фон останалите кандидати сякаш все още загряват, което работи единствено в тяхна вреда. Фактът, че Андрей Гюров и евентуалният му кандидат за вицепрезидент Георги Кандев все още не са направили ясна заявка, създава комуникационен проблем. Докато те обмислят стратегията си и кога да я обявят, други вече заемат политическото пространство. Иван Христанов например ясно заяви амбицията си да бъде президент на България. Той вече има програма, билборди в страната и конкретно послание към избирателите. Дори заявява, че иска да бъде кандидатът, който ще стигне до балотаж с Илияна Йотова. Когато някой друг започне да пише политическия разказ, останалите кандидати рискуват просто да останат извън него. Същото се отнася и за останалите потенциални кандидати – включително тези на ГЕРБ и „Възраждане“. Колкото по-дълго отлагат ясната си заявка, толкова по-голям е рискът избирателите да възприемат това като несигурност. А президентът, особено в ролята си на държавен глава и върховен главнокомандващ, трябва да демонстрира решителност".

Надежда Ганева коментира още, че е важно не „кой ще бъде кандидат“, а „какъв президент ще бъде“.

"В момента разговорът до голяма степен е концентриран върху това кой ще бъде кандидат за президент. Според мен обаче трябва да се говори за нещо много по-важно – какъв президент иска да бъде всеки от тези кандидати. Има няколко основни въпроса, на които всеки от претендентите трябва да даде ясен отговор. Какъв президент искаме за България? Как ще търси национален консенсус? Как ще изпълнява ролята си на обединител на нацията в едно силно разделено и поляризирано общество? Как разбира функциите си като върховен главнокомандващ? Как ще използва институционалните си правомощия, без да ги превръща в инструмент за партийни или лични интереси? Това са въпросите, които трябва да бъдат в центъра на президентската кампания. Колкото по-късно се появят кандидатите, толкова по-голям е рискът кампанията да се превърне в състезание на образи и партийна мобилизация, вместо в сблъсък на идеи и визии за България".

Според нея един от големите въпроси е какво би означавала евентуална победа на Илияна Йотова за баланса на властта.

"Ако тя бъде подкрепена от „Прогресивна България“ и управляващото мнозинство, това на практика би означавало много сериозна концентрация на политическо влияние – както в парламента, така и в президентската институция. Това би осигурило значителен комфорт на правителството. То няма да има същите притеснения по отношение на президентско вето, назначения, които изискват указ на държавния глава, и други институционални механизми, при които президентът може да влияе върху политическия процес. Но това не означава непременно, че Илияна Йотова ще бъде изцяло контролирана от настоящото управление. През годините тя на моменти е демонстрирала собствена политическа позиция и независимост. Затова не може автоматично да се приеме, че като президент тя ще бъде просто продължение на сегашното управление. Именно поради това може да се окаже особено важен изборът на вицепрезидент. Възможно е управляващите да предпочетат човек, който е много по-близък до тях и би могъл да бъде своеобразен мост между президентската институция и правителството. При различия между президента и управляващите подобна фигура би могла да гарантира по-тясна връзка между „Дондуков“ 2 и изпълнителната власт. А в по-дългосрочен план не е изключено подобен човек да бъде разглеждан и като потенциален кандидат за президент на следващ етап".

Експертът е категорична, че политическата есен се очертава като период на няколко паралелни битки – за доверието на гражданите, за овладяването на цените, за изпълнението на обещанията на кабинета и за президентската институция.

"В крайна сметка най-голямото предизвикателство пред управляващите няма да бъде само да обещават промяна, а да покажат какво конкретно ще променят, кога ще го направят и как гражданите ще усетят тази промяна в ежедневието си".