Едва 6,1% от българите между 25 и 64 години са участвали в обучение през последните четири седмици, показват данни на Евростат
България остава сред държавите в Европейския съюз с най-ниско участие на възрастните в образование и обучение. През 2025 г. едва 6,1% от хората между 25 и 64 години у нас са участвали във формално или неформално обучение през последните четири седмици.
По-слаб резултат в ЕС отчита единствено Гърция с 5,2%. Непосредствено пред България е Хърватия с 6,5%, докато средното равнище за Европейския съюз достига 13,7%. На другия полюс са Швеция с 38,2%, Дания с 31% и Финландия с 28,1%.
Проблемът обаче не се изчерпва само с достъпа до курсове и обучения. Анализ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие показва, че 72% от възрастните в България нито участват в обучение, нито желаят да го правят. Според ОИСР основният проблем при тази група е ниската мотивация, а не конкретни пречки като цена, липса на време или семейни ангажименти.
Данните идват в момент, когато технологичните промени и навлизането на изкуствения интелект поставят все по-голям акцент върху придобиването на нови умения и преквалификацията на работещите.
"Притеснително е, че българите не се квалифицират, не се преквалифицират. Ученето през целия живот в България е много слабо застъпено и като лична мотивация, и като политика от страна на държавата", коментира пред NOVA Зорница Славова от Института за пазарна икономика.
Според нея технологичното развитие прави постоянната квалификация все по-необходима, ако хората искат да останат конкурентоспособни на пазара на труда.
Експертът по човешки ресурси Стефка Танчева посочи, че знанията, придобити при получаването на една диплома, постепенно губят актуалността си, а работодателите все повече търсят способност за адаптация и придобиване на нови умения.
Сред все по-важните качества на пазара на труда тя открои критичното мислене, анализа на данни и възможността човек периодично да надгражда професионалната си подготовка.
Ниското участие в обучение вече е определяно и от ОИСР като проблем за българския трудов пазар. Организацията предупреждава, че демографските тенденции и недостигът на кадри правят повишаването на квалификацията на работещите още по-важно, докато и интересът на служителите, и предлагането на обучения от страна на бизнеса остават ограничени.
Според експертите отговорността не може да бъде само на една страна. Държавата, работодателите и самите служители трябва да участват в процеса, като бизнесът предлага възможности за развитие, институциите намаляват пречките пред обучението, а работещите сами търсят начини да актуализират знанията си.
