Юни 2026 г. е бил най-горещият в историята на Западна Европа
Юни 2026 г. се превърна в най-горещия в историята на Западна Европа, съобщи Световната метеорологична организация (СМО), позовавайки се на данни на Европейската служба за изменението на климата „Коперник“ ("Copernicus").
По данни на учените рекордно високите температури са свързани не само с горещата вълна по суша, но и с безпрецедентното затопляне на повърхността на океаните. Екстремно горещото време продължи през юли и август, заради което се разразиха унищожителни горски пожари във Франция и на Пиренейския полуостров.
Данните сочат, че Европа се затопля по-бързо от другите континенти. Средната температура на въздуха в Западна Европа през юни е била 20,74 градуса по Целзий – с 3,05 градуса над климатичната норма за периода 1991–2020 г. Рекордни стойности са отчетени в Германия, Франция, Испания, Австрия, Полша, Чехия, Нидерландия.
Екстремните температури вече не са просто неудобство, а фактор, който променя начина, по който живеем и боледуваме. След най-горещия юни в историята на Западна Европа специалистите предупреждават, че изменението на климата не се измерва само с нови температурни рекорди. То променя екосистемите, удължава времето, през което насекомите пренасят болести, повишава риска от хранителни инфекции и превръща някои крайбрежни райони в благоприятна среда за бактерии, които допреди десетилетие почти не се срещаха на континента.
Според Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC) днешните горещи вълни са само най-видимата част от проблема. Много по-сериозен е фактът, че високите температури вече се задържат по-дълго, а това създава идеални условия за развитие и разпространение на редица инфекциозни заболявания.
Горещите вълни вече не са просто неудобство, а една от най-смъртоносните заплахи в Европа. По данни на Световната здравна организация екстремните горещини всяка година причиняват десетки хиляди смъртни случаи на континента, като най-уязвими са възрастните хора, малките деца, бременните жени и хората със сърдечносъдови, белодробни и хронични заболявания.
Жегите водят до засушаване, което влияе негативно върху много сфери, сред които земеделието и енергетиката, включително на работата на атомните електроцентрали.
Доскоро много инфекции се свързваха предимно с тропическите райони. Днес обаче част от тях постепенно се разпространяват и в по-северните райони.
Според Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) повишаването на температурите удължава активния сезон на комарите и кърлежите и позволява на инвазивни видове да се установяват трайно в райони, където преди не са оцелявали.
Това означава, че характерни за тропическите страни заболявания, сред които западнонилска треска се разпространяват и в държави като Гърция, Италия, Испания, Румъния и Северна Македония. По-топлото време благоприятства и популацията на кърлежите, които могат да пренасят лаймска треска, марсилска треска, Кримска-Конго хеморагична треска и др.
Все по-дългите топли периоди означават по-дълъг сезон на активност на паразитите и по-голяма вероятност хората да бъдат изложени на тях по време на туризъм, къмпингуване или работа на открито.
Горещото време влияе и върху безопасността на храните. При високи температури бактериите се размножават значително по-бързо, а това увеличава риска от хранителни инфекции. Особено опасни са случаите, когато храната изглежда напълно нормална, но вече съдържа опасни количества микроорганизми.
Освен въздуха се затоплят и водите в Средиземно море и Атлантическия океан, като температурата на повърхностния слой на водите достигна рекордни стойности това лято.
Последиците от затоплянето на климата се наблюдават и в Балтийско море, където все по-често се откриват бактерии от рода Vibrio. Тези микроорганизми обичат топла и умерено солена вода. Те могат да причинят тежки инфекции при хора с открити рани или след консумация на заразени морски дарове.
