„Корупцията в България не е просто поредица от случайни престъпления, тя е системно заложена в начина, по който функционира държавата според сегашната Конституция.“ Това заключение направи председателят на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България (АБКБ) Славчо Кънчев при представянето на резултатите от мащабен 26-годишен теоретично-емпиричен анализ.
Според експертите на Асоциацията, основният корупционен фактор у нас не са отделни личности, а самият модел на властта, който основният закон на страната е узаконил.
В детайлно сравнение с конституциите на десетки държави, включително САЩ, Япония, Франция и Германия, Славчо Кънчев посочи фрапиращи дефицити в българския модел. Докато американската конституция започва с „Ние, народът“, българската е проектирана така, че да държи „суверена“ (народа) далеч от властта в периодите между изборите.
„Българският гражданин е дискриминиран. Той няма право да отзовава съдии, както е в Япония, няма право да разпуска парламента при загуба на доверие, както е в Германия, и няма глас при вземането на големи държавни заеми, каквато е практиката в САЩ,“ заяви Кънчев. Според него тази липса на механизми за реален граждански контрол превръща политическата класа в недосегаема каста.
Анализът на АБКБ изважда на преден план и шокиращи финансови разминавания. Докато в страни като Испания и Португалия депутатската заплата е почти равна на средната за обществения сектор, у нас тя е три пъти по-висока.
Още по-фрапантни са данните за Конституционния съд. Сравнението показва, че един американски върховен съдия разглежда средно по 14 дела годишно, докато българският му колега – едва по 1.7 дела, при това за относително по-високо заплащане спрямо стандарта на живот в страната. „Системата е направена така, че да възнаграждава лоялността към статуквото, а не ефективността,“ коментират от Асоциацията.
Икономическият експерт Димитър Иванов илюстрира корупционния механизъм при обществените поръчки с конкретни примери. Той разказа за случаи, в които техническите изисквания са толкова специфични, че на тях може да отговори само една конкретна фирма – например изискване за дебелина на кожата на военни обувки точно 2 мм, което е характерно само за един производител. „Това е класическа форма на скрита комисионна и тайни споразумения, които източват милиарди от държавния бюджет,“ поясни Иванов.
От Асоциацията разкриха още, че са направили опит да издадат в България монографията на Световната банка „Многоликата корупция“, която предлага софтуерни методи за проследяване на корупционни рискове. Опитът им обаче се натъкнал на „стена от откази“ от страна на водещи банкери и политици.
„Банките се страхуват, че ако техните големи клиенти бъдат уличени в корупция и фалират, това ще повлече и тях. Политическата класа пък няма интерес от прозрачност,“ обясни Георги Кънчев.
Д-р Ирина Терзийска подчерта, че АБКБ вече е разработила проект за изцяло нова Конституция от 110 страници, базирана на най-добрите световни практики за прозрачност и отчетност. Документът е бил изпратен до всички парламентарни групи, но до момента нито една политическа сила не е проявила интерес към него.
Заключението на пресконференцията бе категорично: без радикална промяна на основния закон, всяка „борба с корупцията“ ще остане само имитация, докато политическото малцинство продължава да „маймунясва“ (по израза на Кънчев) целия български народ.
Вписването на българите в Конституцията на Северна Македония е ключов политически акт с реални последици за права, образование и представителство.
Новото законодателство ще въведе единни определения за корупционни престъпления и минимални наказания във всички държави членки
Има регрес на реформата, връщане назад, каза тя
Журналист, публицист и създател на видео съдържание с повече от 15 години опит.
Коментари (0)