Общество

Какви са възможностите Румен Радев да участва в изборите без нова партия

20 януари 2026, 14:18
Таралеж

БТА

Президентът Румен Радев официално подаде оставка като държавен глава, а очакванията са да се включи в надпреварата за предсрочните парламентарни избори

Заради краткия период до вота обаче шансовете той да регистрира собствена партия по Закона за политическите партии са минимални.

Причината се крие в дългата и тромава процедура по партийна регистрация в България. Законът изисква първо създаване на инициативен комитет от поне 50 души с нотариално заверени подписи. В рамките на три месеца след това трябва да се проведе учредително събрание с минимум 500 участници, както и да се представи списък с най-малко 2500 членове с лични данни. Следва регистрация в Софийския градски съд, която по закон може да отнеме до месец, както и допълнителни срокове за обжалване и задължително обнародване в "Държавен вестник". Едва след приключване на всички тези етапи партията може да се регистрира в ЦИК, не по-късно от 45 дни преди изборите – срокове, които правят самостоятелното явяване на нов политически проект практически невъзможно.

Именно поради тези законови ограничения много нови политически формации в миналото са били принудени да търсят алтернативен път към участие във вота – чрез вече регистрирани партии, т.нар. "партии-мандатоносители".

Най-емблематичният случай е от 2001 г., когато движението на Симеон Сакскобургготски не успя да получи съдебна регистрация. За да се яви на изборите, той използва регистрациите на Партия на българските жени и Движение за национално възраждане "Оборище". Тази коалиция спечели 120 депутатски места и състави правителство. Подобна ситуация възникна и през 2021 г., когато Кирил Петков и Асен Василев създадоха "Продължаваме промяната". Поради липса на време за самостоятелна регистрация, формацията участва в изборите чрез коалиция с вече регистрирани партии – "Волт", "Средна европейска класа" и Политическо движение "Социалдемократи". Сходен проблем срещна и Стефан Янев през 2022 г. Проектът "Български възход" не успя да се регистрира навреме и влезе в 48-ото Народно събрание чрез коалиция, изградена около мандата на "Партия на Зелените", ПП "Свобода" и други по-малки формации. През 2024 г. казусът "Алианс за права и свободи" се превърна в най-пресния пример за подобна юридическа маневра. След вътрешен разкол и съдебни спорове около марката "ДПС", фракцията, свързвана с Ахмед Доган, се яви на изборите чрез коалицията "Алианс за права и свободи" (АПС), обединяваща ЗНС и партия "Справедлива България Обединени Родолюбци", като по този начин запази парламентарното си присъствие.

При настоящите срокове най-вероятният сценарий за участие на Румен Радев в изборите е чрез вече съществуваща партия или коалиция. Сред формациите, посочвани от анализатори като потенциални "мандатоносители", са: Движението "Трети март", което още през декември 2025 г. обяви Радев за свой "неформален лидер" след кампанията за запазване на националния празник; "България може" на икономиста Кузман Илиев, с която Радев има значително идеологическо припокриване по теми като суверенитет, енергетика и икономически патриотизъм; "Български възход" на Стефан Янев – формация с опит в ролята на мандатоносител; "Левицата!" и ПП "МИР", които разполагат с регистрация и традиционно гравитират около президентската институция.

Подкрепа за Радев заяви и почетният председател на "Алианс за права и свободи" Ахмед Доган. "Само Вие сте решаващият фактор за образуването на антимафиотски фронт срещу превзетата ни държава! Ние, от Алианс за права и свободи, сме безрезервно с Вас", заяви той. От своя страна лидерът на АБВ Румен Петков коментира, че обществената нагласа предполага лично участие на Радев в изборите. "БСП – Обединена левица" го е издигала два пъти като кандидат за президент и мисля, че Радев е ярък представител на потенциално партньорство с левицата, допълни Петков.