Таня Скринска, проф. Косьо Стойчев и Кремена Атанасова обсъдиха темата
Правителството прие и публикува своята управленска програма на заседание на кабинета в сряда. Тя е за периода 2026-2030 година и касае 20 ключови области. Като основни акценти са посочени укрепването на държавността и върховенството на закона, повишаване на доверието в институциите и утвърждаването на споделената национална отговорност и солидарност.
Къде са силните страни на програмата и какво остава неизяснено? Темата коментираха преподавателят в Софийския университет проф. Косьо Стойчев, председателят на Синдиката на административните служители към КТ „Подкрепа” Кремена Атанасова и предприемачът Таня Скринска пред NOVA NEWS.
Според Кремена Атанасова програмата поставя акцент върху бизнеса, но обръща значително по-малко внимание към работещите хора. „Успях да прегледам основните пунктове в програмата, насочени към хората на труда, пенсионерите, икономиката и финансите. Програмата е доста вяла откъм конкретика. Думата „бизнес” се споменава 117 пъти, а „работниците” – веднъж. Това е изключително разочароващо”, заяви Атанасова.
Проф. Стойчев определи документа по-скоро като манифест за управление, отколкото като конкретна управленска програма. „Предложените елементи са доста пожелателни в по-голямата си част, формулировките са общи. Част от политиките си противоречат една на друга”, коментира той.
По думите му кабинета "Радев" едновременно заявява намерение да разшири инвестиционните разходи и да ограничи публичните, без достатъчно ясна визия откъде ще бъдат осигурени необходимите средства. Според него документът по-скоро очертава състоянието на страната и поставя множество срокове, но самото им изпълнение не е гаранция за постигане на реални резултати.
От своя страна Таня Скринска също определи заложените в програмата цели като трудно изпълними. По думите ѝ положителната страна е посочването на конкретни срокове, което би позволило обществото да следи дали поетите ангажименти се изпълняват.
Предприемачът обърна внимание на заявката до 2030 година да няма увеличение на данъците. В същото време обаче тя коментира намерението всяка година да се прави оптимизация на минималната работна заплата и максималния осигурителен доход. „Това малко или много си е вид данък”, добави Скринска.
