От изграждането на Рилския водопровод до модернизацията на столицата и репресиите след 9 септември 1944 г.
Инж. Иван Иванов е сред най-забележителните личности в историята на София. Управлявал столицата повече от десетилетие, той оставя след себе си мащабни инфраструктурни проекти, променили облика на града. След 9 септември 1944 г. обаче съдбата му претърпява драматичен обрат – арестуван е и получава смъртна присъда от Народния съд.
Днес, повече от 80 години след края на управлението му, Столичният общински съвет одобри поставянето на негов паметник.
Инженерът, който довежда рилската вода до София
Иван Иванов е роден на 2 юли 1891 г. в Сливен. Завършва строително инженерство в Мюнхен през 1915 г., след което се завръща в България и започва работа в Столичната община.
Най-значимото му постижение преди заемането на кметския пост е участието в проектирането и изграждането на Рилския водопровод.
От 1919 г. работи по проучването на водоснабдяването на София, а през следващите години поема ръководни функции в мащабния проект за довеждане на вода от Рила. Водопроводът е завършен през 1933 г. и се превръща в едно от най-важните инженерни съоръжения за развитието на столицата.
Заради заслугите му тогавашният кмет генерал Владимир Вазов започва да го нарича "инж. Иван Рилски".
Десетилетието, което преобразява столицата
На 24 май 1934 г. Иван Иванов е назначен за кмет на София с царски указ. Остава на поста до 9 септември 1944 г.
Управлението му често е наричано "Златното десетилетие на София" заради мащабното развитие на градската инфраструктура.
През този период се разширява трамвайната мрежа, въвежда се автобусен транспорт, а през 1941 г. започва да функционира първата тролейбусна линия.
Извършват се значителни подобрения във водоснабдяването, канализацията, електроснабдяването и чистотата на града. Павират се улици, благоустрояват се паркове и се изграждат нови обществени сгради.
През 1938 г. се създава Столичната голяма община, като към София са присъединени околни населени места.
Сред важните строителни проекти от този период са сградата на Столичната община и изграждането на Националната библиотека, започнало по време на неговото управление.
Иванов е и член-кореспондент на Българската академия на науките от 1934 г.
От кметския кабинет до смъртната присъда
След политическите промени на 9 септември 1944 г. Иван Иванов е арестуван. Първоначално срещу него са повдигнати икономически, а впоследствие и политически обвинения.
На 22 април 1945 г. Народният съд го осъжда на смърт. Впоследствие присъдата е заменена с 15 години строг тъмничен затвор.
През ноември 1946 г. Иванов е помилван и освободен, а през 1948 г. е съдебно реабилитиран.
Въпреки преживяното инженерните му познания отново се оказват необходими за държавата.
Той е привлечен към големите хидротехнически проекти в страната и между 1950 и 1957 г. ръководи строителството на хидровъзел "Искър". Участва и в реализирането на други важни водностопански съоръжения.
Наследството на Иван Иванов
Иван Иванов умира на 20 юни 1965 г. в София, на 73-годишна възраст.
Неговото управление съвпада с период на авторитарно управление в България и с годините на Втората световна война – исторически обстоятелства, които също са част от оценката за политическата му дейност.
Въпреки противоречията около епохата, в която управлява, инженерните и градоустройствените му постижения остават видими десетилетия след смъртта му.
С решението за изграждането на паметника Столичният общински съвет предприема стъпка към официалното почитане на човек, чието име е неразривно свързано с модернизацията на София.
