Българското здравеопазване все по-често разчита на лекари, които отдавна са навършили пенсионна възраст. По данни от сектора близо една трета от медиците у нас продължават да работят след пенсия, а в някои болници делът им надхвърля 70%.

В Дупница например сред най-опитните специалисти е лекарка на почти 90 години, която не е напуснала професията въпреки възрастта. Подобни случаи вече не са изключение, а симптом за сериозен недостиг на кадри.

Причината е ясна – голяма част от младите лекари предпочитат да се реализират в чужбина, където условията на труд и заплащането са значително по-добри. В България началните възнаграждения често са около 1000 евро, което прави професията по-малко привлекателна, особено извън големите градове.

Ръководители на лечебни заведения предупреждават, че привличането на млади специалисти става все по-трудно, а някои отделения оцеляват единствено благодарение на опита и отдадеността на по-възрастните лекари.

Темата за условията на труд в сектора вече доведе до протести под мотото „Бъдеще в България“, в които лекари и медицински сестри настояха за по-добро заплащане и по-ясна перспектива за развитие. Политическата нестабилност през последната година обаче забави реформите и остави системата в състояние на несигурност.

Недоволството в сектора започна още през лятото на 2025 г., когато млади лекари и специализанти излязоха на протести с искане за достойни възнаграждения и по-добри условия на труд. През ноември демонстрациите се засилиха, като протестиращи настояха за по-високо заплащане на нощния труд, прозрачни правила за специализация и реални реформи в системата. Множество протести протекоха под надслов ,,Погребението на едно бъдеще".

Част от исканията останаха без конкретен резултат, а през декември 2025 г. недоволството на медиците се включи в по-широката вълна от антиправителствени протести, свързани с общото недоверие към управлението и липсата на реформи в ключови обществени системи.

Парадоксално е, че България подготвя достатъчно медицински кадри – дори повече от средното за ЕС – но голяма част от дипломираните лекари напускат страната почти веднага след завършването си.

Така здравеопазването у нас все повече разчита на лекари с десетилетия опит зад гърба си, докато младите специалисти продължават да търсят реализация извън страната. А въпросът кой ще лекува след 10 години остава все по-актуален.