"Кръв и чест": от неонацистката музика до пловдивския клуб

"Кръв и чест" не се появява в България вчера, нито започва с акцията в Пловдив през август 2026 г. Името стои зад международна неонацистка мрежа, родена във Великобритания през 80-те години, която първоначално се развива около крайнодясна музика и скинхед сцена, а впоследствие изгражда контакти и структури в редица европейски държави. Десетилетия по-късно организацията продължава да се появява в доклади на службите, разследвания и дела, а в България отново е във фокуса на полицията и прокуратурата след акцията в Пловдив.

Историята на "Кръв и чест" е важна не само заради самата организация, а и защото показва начина, по който една крайна идеология може да се превърне от субкултура в мрежа, а при част от последователите ѝ в оправдание за насилие.

Началото е във Великобритания

"Кръв и чест" е създадена през 1987 г. около британския неонацистки музикант Иън Стюарт Доналдсън, вокалист на групата Skrewdriver. В началото организацията се изгражда около концерти, музикални записи и разпространение на крайнодясна пропаганда, като музиката се оказва един от най-ефективните начини за създаване на общност и привличане на млади хора.

Самото име е директна препратка към нацистката идеология - "Blut und Ehre", или "Кръв и чест", е лозунг, използван от Хитлерюгенд.

През 80-те и 90-те години крайнодясната музикална сцена се превръща в международна мрежа, а концертите започват да изпълняват много по-голяма функция от обикновено музикално събитие. Те дават възможност на хора от различни държави да се срещат, да обменят контакти, да разпространяват пропаганда и да създават местни групи.

Така "Кръв и чест" постепенно излиза извън Великобритания.

През 1992 г. във Великобритания се появява Combat 18 - организация, която впоследствие е определяна като насилствено или въоръжено крило на "Кръв и чест". Числото 18 е неонацистки код, образуван от първата и осмата буква на латинската азбука - A и H, тоест инициали, препращащи към Адолф Хитлер.

Докато "Кръв и чест" исторически се развива около музика, пропаганда и субкултура, Combat 18 се свързва много по-пряко с политическо насилие и терористична дейност.

Най-известният случай е от 1999 г., когато в Лондон са извършени три бомбени атаки срещу обекти, свързвани с чернокожата, еврейската и хомосексуалната общност. Загива един човек, десетки са ранени, а извършителят Дейвид Коупланд е осъден на доживотен затвор.

Важно е обаче да се прави разлика между организация, нейни структури и отделни извършители. Не всяко престъпление на човек, свързан с определена неонацистка среда, автоматично може да бъде приписано на цялата международна мрежа. Историята на Combat 18 обаче показва докъде може да стигне една среда, в която расистката и неонацистката пропаганда се съчетават с възхвала на насилието.

Заради дейността на различни структури редица държави предприемат забрани и други мерки. Германия забранява "Кръв и чест" през 2000 г., а Combat 18 - през 2020 г. Канада включва двете организации в списъка си на терористични формирования през 2019 г.

Организация без един централен адрес

Една от причините "Кръв и чест" да съществува толкова дълго е, че тя не функционира като традиционна политическа партия с един централен офис, публично ръководство и ясна членска структура.

По-скоро става дума за мрежа от местни групи, активисти, музиканти, организатори и симпатизанти, които могат да работят самостоятелно, да се разделят, да сменят имената си или да продължат дейността си в друга организация.

Това прави подобни среди трудни за проследяване, но и обяснява защо една забрана или разбиване на конкретна структура невинаги означава край на идеологията.

Затваря се клубът, но хората остават.

Спира концертът, но контактите продължават.

Една организация се разпада, а след време на нейно място може да се появи друга.

Какво общо има музиката?

Много.

Историята на "Кръв и чест" показва, че музиката може да бъде не просто средство за забавление, а инструмент за политическа пропаганда и изграждане на общност.

Концертът събира хора, които иначе може никога да не се срещнат. Там се продават записи и символи, разменят се контакти и се създават приятелства. За млад човек, който първоначално търси музика и компания, подобна среда може постепенно да се превърне в идеологическа общност.

Следват символите и кодовете.

Числото 28 например се използва като означение на "Кръв и чест" - B е втората, а H е осмата буква от латинската азбука. Числото 18 е свързано с Combat 18.

Самото наличие на подобен символ обаче не е достатъчно доказателство за членство в организация. Контекстът е решаващ.

"Кръв и чест" в България

Името не е ново за българските служби. Данни за опити за изграждане на местна структура се появяват още в началото на XXI век, а през годините "Кръв и чест" е свързвана с неонацистка музика, крайнодесни субкултури и интернет среди.

Тук отново трябва да се направи важно разграничение.

Футболен привърженик не е автоматично неонацист.

Националистът не е автоматично член на "Кръв и чест".

Човек, който използва национална символика, не е автоматично част от крайнодясна организация.

Става дума за конкретни контакти, конкретна идеология и конкретна дейност - расистка и антисемитска пропаганда, възхвала на нацисткия режим, подбуждане към омраза или насилие и организиране на хора около подобни идеи.

Пловдив, 15 август 2026 г.

На 15 август тази година МВР и ДАНС проведоха акция в Пловдив срещу хора, за които разследващите твърдят, че са свързани с местна структура на "Кръв и чест".

Първоначално бяха задържани 18 души. При претърсванията са открити знамена, свастики, други предмети с нацистка символика и литература с неонацистко съдържание.

След анализа на събраните доказателства прокуратурата привлече трима души като обвиняеми - мъже на 42, 39 и 18 години. Според прокуратурата 42-годишният е привлечен като извършител, а останалите двама като помагачи.

Това разграничение е важно: 18 задържани не означава 18 обвиняеми, а повдигнатото обвинение не е равнозначно на доказана вина. Вината се установява от съда.

По данни на прокуратурата разследването разглежда и случаи на нападения над чужденци, при които е възможно да има расов или етнически мотив. Един от обвиняемите е свързан и с разследването за нападението над непалски граждани.

Тепърва предстои да се установи каква е била ролята на отделните участници и дали между различните случаи съществува пряка връзка.

Има ли връзка с убийството на Георги Кузев?

Това е един от най-чувствителните въпроси след акцията в Пловдив.

След убийството на 37-годишния Георги Кузев стана известно, че между част от хората, свързвани с "Кръв и чест", и лица, имащи отношение към убийството, съществуват познанства.

Това обаче не означава, че организацията е участвала в убийството.

Към момента прокуратурата не е заявила, че "Кръв и чест" като организация има пряка връзка с престъплението. Проверяват се контактите и обстоятелствата около тях.

Тази разлика е съществена, защото при подобни случаи журналистиката трябва да следва доказателствата, а не най-сензационната версия.

Кои са сродните организации?

Най-тясно свързаното име е Combat 18, която исторически е разглеждана като насилствено крило на "Кръв и чест".

В различни европейски държави през годините се появяват и други организации, произлезли от същата среда или поддържали контакти с нея. Сред тях са Racial Volunteer Force във Великобритания и белгийската Bloed, Bodem, Eer en Trouw.

Съществуват и други крайнодесни организации, които не са част от "Кръв и чест", но споделят отделни елементи от нейната идеология и субкултура.

Затова не трябва да се говори за една огромна организация, която контролира всички крайнодесни групи в Европа. По-точно е да се говори за екосистема от движения, групи и отделни хора, между които понякога има контакти, общи събития и идеологически връзки.

От омразата до насилието

Най-важният въпрос в крайна сметка не е кога е създадена "Кръв и чест", а защо подобна идеология продължава да намира последователи.

Радикализацията рядко започва с най-крайната форма на омраза. По-често започва с чувство за принадлежност, с убеждението, че човек е част от група, която е "разбрала истината", след което се появява врагът - мигранти, евреи, роми, хомосексуални, политически противници или просто всички, определени като "чужди".

Постепенно човекът отсреща престава да бъде възприеман като отделна личност и се превръща в символ на групата, която трябва да бъде мразена.

Именно тук се появява опасността.

Не всеки човек, попаднал в крайнодясна среда, стига до насилие, но историята на европейския неонацизъм показва, че когато пропагандата се съчетае с организирана група, култ към насилието и конкретни мишени, границата между идеологията и престъплението може да бъде премината.

Името се променя, идеологията остава

Иън Стюарт Доналдсън умира през 1993 г., но "Кръв и чест" продължава да съществува.

Това е може би най-показателната част от историята.

Организацията не зависи от един лидер и не изчезва, когато един човек бъде отстранен. Мрежата може да се променя, местните структури могат да се разпадат, а участниците да се прехвърлят в други групи, но идеите могат да останат.

Затова акцията в Пловдив не е просто история за 18 задържани и един клуб.

Тя е поредният епизод от много по-старата история на европейския неонацизъм, който от десетилетия използва музика, субкултура, интернет и затворени общности, за да привлича нови хора.

"Кръв и чест" започва през 1987 г. като част от британската неонацистка музикална сцена, разраства се в международна мрежа, свързва се с организации като Combat 18 и постепенно стига до различни държави, включително България.

Днес въпросът пред разследващите в Пловдив е не само кои са хората, задържани в клуба, а как е работила местната структура, колко време е съществувала, с кого е поддържала контакти и дали зад неонацистката символика стои организирана дейност, свързана и с конкретни нападения.

Отговорът на тези въпроси няма да бъде даден от свастиките по стените, нито от слуховете около имената на задържаните.

Той трябва да бъде даден от доказателствата и от съда.