Проектът е прекратен през 2022 г. - по това време страната е управлявана от редовното правителство на Кирил Петков, а не от служебен кабинет
България е пропуснала възможността да изгради интелигентна система за управление и предупреждение на трафика по автомагистрала „Тракия“, въпреки че за целта е било осигурено европейско финансиране в размер на близо 9 млн. лева.
Проектът е прекратен, а предвидените съоръжения така и не са реализирани в пълния им обхват. Това посочват от Института за пътна безопасност в своя позиция, провокирана от тежките верижни катастрофи на магистралата.
Според организацията неизпълненият проект поставя сериозни въпроси за институционалната отговорност и причините, поради които България продължава да няма цялостна система за интелигентно управление на движението по една от най-натоварените си магистрали.
Проверката на официалните документи, представена от Института за пътна безопасност, показва, че още на 12 декември 2016 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е получила европейско финансиране по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“.
Общият договорен ресурс за изграждането на интелигентната транспортна система е 8 983 608 лева с ДДС. През 2017 г. проектът е включен в регистъра на обществените поръчки, а на 23 март 2020 г. АПИ сключва договор с ДЗЗД „ИТС Тракия“ на стойност 7 261 000 лева без ДДС. Срокът за изпълнение е до 30 юни 2022 г.
Проектът е предвиждал изграждането на 40 електронни информационни табла с дистанционно управление в реално време, камери за наблюдение на трафика и измерване на средната скорост, както и сензори за претегляне на автомобилите в движение.
Предвидена е била и интелигентна система за разпознаване на пътни инциденти и управление на трафика, включително модернизация на тунел „Траянови врата“. Целта е била шофьорите да получават своевременна информация за произшествия, задръствания, опасни участъци и внезапно влошаване на метеорологичните условия, включително намалена видимост.
Проектът е прекратен през 2022 г.
Според Института за пътна безопасност още през май 2022 г. АПИ е уведомила управляващия орган на оперативната програма за предстоящото прекратяване на проекта заради нерешени съгласувателни и финансови проблеми.
От организацията обръщат внимание, че по това време страната е управлявана от редовното правителство на Кирил Петков, а не от служебен кабинет.
През август 2023 г. официален доклад за напредъка по внедряването на интелигентните транспортни системи на Министерството на транспорта потвърждава, че проектът не е изпълнен и договорът с изпълнителя е прекратен с допълнително споразумение. Така инвестиция за милиони левове, предназначена да повиши безопасността на движението, остава нереализирана.
От Института за пътна безопасност подчертават, че не твърдят, че изграждането на системата непременно би предотвратило трагедията на АМ „Тракия“.
Според тях обаче държавата е разполагала с конкретен проект, който е можел да осигури допълнителни инструменти за превенция на тежки пътни инциденти. Организацията настоява АПИ да публикува договора, всички допълнителни споразумения и точната дата на прекратяването му.
Изисква се и пълна финансова равносметка – колко средства са изплатени, за какви дейности и каква част от европейското финансиране е загубена или пренасочена. Институтът иска да бъде изяснено дали има частично изпълнени и приети дейности, както и къде се намират закупените съоръжения, ако има такива.
Настоява се още Министерството на регионалното развитие и благоустройството и АПИ да обяснят защо след прекратяването на договора не е осигурена алтернативна реализация на проекта.
От организацията призовават и за проверка на всички действащи системи за наблюдение, метеорологичен мониторинг и динамично предупреждение по автомагистрала „Тракия“.
„Недопустимо е държавата да планира инвестиции за милиони, да прекратява проектите, да не осигурява тяхното продължение и години по-късно отново да обещава изграждането на същите системи след поредната трагедия“, посочват от Института за пътна безопасност.
Оттам настояват да бъде установена институционалната отговорност на всички управления, които са имали възможност да продължат или заменят проекта, но не са осигурили неговата реализация.
