Тристранката обсъди Бюджет 2026, държавни служители протестираха, а нови позиции и разследвания белязаха деня
В Министерския съвет днес се проведе заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), на което бяха обсъдени параметрите на Бюджет 2026, както и бюджетите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и държавното обществено осигуряване (ДОО).
Председателят на Синдиката на административните служители към КТ „Подкрепа“ Кремена Атанасова заяви, че според указанията на Министерството на финансите разходите за заплати се намаляват механично с 10%, без синдикатите да бъдат включени в обещания анализ на администрацията. По думите ѝ протестът на държавните служители не е политически, а е насочен към защитата на труда и достойното отношение към работещите в администрацията.
По време на заседанието работодателските организации представиха предложения за промени в пенсионната и осигурителната система. От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) предложиха отпадане на минималната пенсия и подкрепиха въвеждането на лични осигурителни вноски за държавните служители без компенсации от бюджета.
След приключването на заседанието вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев съобщи, че НСТС принципно е подкрепил проекта на бюджета на НЗОК, а всички организации с изключение на АИКБ са подкрепили под условие проекта на бюджета на ДОО. Заместник-министърът на труда Надя Клисурска заяви, че увеличението на максималния осигурителен доход и минималните осигурителни прагове ще донесе допълнителни приходи в бюджета. Управителят на НОИ Весела Караиванова посочи, че най-голямото перо в разходите остава това за пенсии, като е предвидено и тяхното осъвременяване от 1 юли 2026 г.
Разнопосочни оценки за Бюджет 2026 изразиха и икономисти. Георги Вулджев определи проекта като стъпка към по-реалистична фискална политика. Любослав Костов заяви, че синдикатите очакват промени между първо и второ четене и подчерта, че протестите на държавните служители са свързани не само със заплатите, но и с условията на труд. Георги Ангелов предупреди за структурни проблеми в управлението на публичните финанси и призова за по-голяма прозрачност.
Парламентарна делегация, водена от председателя на Народното събрание Михаела Доцова, участва в парламентарната среща на върха на НАТО в Истанбул, чийто домакин беше председателят на Меджлиса на Турция Нуман Куртулмуш.
Президентът Илияна Йотова назначи Радослав Първанов за член на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) от квотата на държавния глава.
Националната агенция за приходите (НАП) започна традиционната си лятна контролна кампания по българското Черноморие. Съвместно с други институции приходната агенция ще следи за спазването на данъчното и осигурителното законодателство, както и за необосновано повишаване на цените на стоки и услуги.
Пред сградата на Министерския съвет се проведе протест под надслов „Равни права за всички“, в който участваха служители на Агенцията по заетостта, Главната инспекция по труда, Агенцията за социално подпомагане, НЗОК, Националния статистически институт, Агенцията по вписванията и други държавни администрации. Общинският съветник Ваня Григорова заяви, че управляващите най-сетне са започнали диалог с хората, които познават работата на администрацията.
Днес беше отбелязан Денят на безопасността на движението по пътищата. По този повод Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ организира специална програма на площад „Света Неделя“ в София с участието на министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев.
По повод Деня на безопасността на движението Институтът за пътна безопасност изпрати отворено писмо до министър-председателя Румен Радев, в което призова държавата да премине към модел на управление на пътната безопасност, основан на анализ, оценка на риска и експертни решения, вместо основно на по-строги наказания. От института заявиха, че са готови да предоставят своя експертен опит и предупредиха, че без промяна на модела ще продължат да се повтарят досегашните грешки.
Заместник-министърът Калоян Калоянов заяви, че отговорността на МВР за пътнотранспортните нарушения е около 20-30%, а останалото зависи от организацията на движението. По думите му продължава проверката на мантинелите дали отговарят на техническите изисквания.
Нови твърдения по разследването на комплекса „Баба Алино“ направи депутатът от „Прогресивна България“ ген. Румен Миланов. По думите му постепенно се очертава организирана престъпна схема, като освен въпросите около устройственото планиране и строителството, ключово значение има и произходът на средствата, с които е финансиран комплексът. Според него част от паричните потоци са дошли от Дубай.
Собственикът на корпорация КУБ Олег Невзоров, чието име се свързва с местността „Баба Алино“, публикува видеообръщение във Facebook, в което увери своите партньори и инвеститори, че дейността на компанията продължава без промяна. По думите му целият екип е на място и изпълнява всички поети ангажименти.
Председателят на Националната асоциация на строителните предприемачи Георги Шопов заяви, че в правната практика не съществуват т.нар. „резервационни споразумения“, а само предварителни договори, с които обаче е възможно да се злоупотребява.
Адвокат Александър Кашъмов от „Програма Достъп до информация“ заяви, че изчезването на архив, свързан с разследвания за корупция по високите етажи на властта, е безпрецедентен случай. Според него съществува риск да е създаден нов архив с дела и сигнали, които могат да бъдат използвани за натиск и изнудване.
