Най-високата сграда в България? Нов ход по „Парадайс Тауър“: София поиска замразяване на делото за строежа
Столичната община поиска от Административния съд – София-град да спре делото за разрешението за строеж на 215-метровия „Парадайс Тауър“ до мол „Парадайс“.
Искането е внесено на 24 август. Общината настоява първо да приключи съдебният спор за промяната на подробния устройствен план на терена и едва след това да бъде решено дали инвеститорът „Магна МК“ има право да получи разрешение за 55-етажната кула.
Съдът все още не се е произнесъл дали ще уважи искането. Новото развитие не означава нито че небостъргачът е разрешен, нито че е окончателно спрян.
Действащият устройствен план допуска параметрите на кулата, но Столичната община се опитва да ги ограничи. Целта е за терена да бъдат въведени Кинт до 3,5, максимална плътност на застрояване 60% и минимум 40% озеленяване. При тези показатели 215-метровата сграда не би могла да бъде реализирана в сегашния си вид.
Първият опит на общината да промени плана беше окончателно отменен от съда заради процедурни пропуски. Последва нова заповед от 22 юни 2026 г., която също беше отменена, след като се установи, че е издадена за дата, на която кметът Васил Терзиев е бил в командировка.
Ако „Парадайс Тауър“ бъде построен с планираната височина от 215 метра, той ще стане най-високата сграда в България, изпреварвайки 202-метровия „Скай Форт“. Кулата би била и най-високата на Балканите извън Турция, а в европейската класация би разделила приблизително 56-ото място. Подобни високи сгради се изграждат в големите европейски градове не само като архитектурни символи и знаци за икономическа амбиция, а и за да концентрират жилища, офиси, хотели и услуги върху ограничена градска площ. Вертикалното строителство може да ограничи разрастването на града навън, но има смисъл само когато е подкрепено от достатъчно транспортна, техническа и обществена инфраструктура. Именно това е и основният спор около „Парадайс Тауър“ – не само колко висока може да бъде една сграда, а дали натовареният район около булевардите „Черни връх“ и „Тодор Каблешков“ може да поеме допълнителния трафик и концентрацията на хора.
Засега инвеститорът няма влязло в сила разрешение за строеж. Бъдещето на проекта ще зависи от решенията по няколкото свързани съдебни дела.
