Протестни движения във Франция, Испания, Гърция и Сърбия поставят въпроса какво кара обществата да преминат от недоволство към активни действия
Докато в редица европейски държави гражданите излизат на улицата, за да настояват за промени, в България недоволството често намира друг изход – емиграцията. Според психолога доц. Николай Димитров причините се коренят в исторически формираното недоверие към държавата и усещането, че гражданите трудно могат да повлияят на решенията на институциите.
Протестни движения във Франция, Испания, Гърция и Сърбия поставят въпроса какво кара обществата да преминат от недоволство към активни действия.
Според доц. Николай Димитров, преподавател и ръководител на катедра във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, ключов фактор е чувството за несправедливост.
Пред bTV той обясни, че протестната активност невинаги е пряко свързана с бедността или конкретни икономически затруднения.
Кога недоволството прераства в протест?
В психологията съществува понятието „относителна депривация“, което описва усещането, че човек или определена обществена група се намират в по-неблагоприятно положение спрямо други.
Това чувство може да се появи, когато хората сравняват собствените си възможности, доходи или права с тези на останалите и стигнат до заключението, че са третирани несправедливо.
„Когато се сравниш с някаква друга група, видиш, че си в неравнопоставено положение и че държавата не се отнася към теб според очакванията, които имаш към нея“, посочи доц. Димитров.
По думите му именно разминаването между очакванията на гражданите и действията на институциите може да се превърне в основа за обществено недоволство.
Защо във Франция протестите са част от обществената култура?
Психологът даде пример с Франция, където гражданските демонстрации имат дългогодишна традиция.
Според него историческото наследство на Френската революция е допринесло за възприемането на протеста като естествен инструмент за оказване на обществен натиск.
„Френското общество има култура на протеста и култура на бунтовете, защото в генетичния им код е заложена революцията“, коментира доц. Димитров.
Той отбеляза, че французите са склонни да разглеждат публичното недоволство като начин да изискват от държавата изпълнение на нейните задължения.
Защо българите по-често търсят индивидуално решение?
Според доц. Димитров в България отношенията между гражданите и институциите са белязани от значително по-голяма дистанция.
„Ние, българите, се различаваме по това, че стоим много далеч от държавата и усещаме, че държавата стои много далеч от нас“, заяви той.
По думите му, когато българите се сблъскат с проблеми, свързани с управлението или институциите, често предпочитат да търсят индивидуален изход, вместо да се включат в колективни действия.
Един от тези изходи е напускането на страната.
„Ако не я харесваме, трябва просто да я сменим, да избягаме от нея, вместо да я променим“, обясни психологът.
