Парламентът прие по-строги правила при предоставянето на атракционни услуги

28 януари 2026, 16:09
Таралеж КА
София

pixabay

Контролът на съоръженията, оборудването и екипировката, включително на предпазните средства, използвани при предоставянето на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, ще се извършва от акредитирани органи

Всяко лице, което има намерение да предоставя атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, преди да започне дейността си, задължително ще подава уведомление по образец до министъра на туризма за вписване в публичен регистър, който ще се създаде и води в Министерството на туризма и ще бъде част от Националния туристически регистър. Правото да се предоставят услугите ще възниква от датата на вписване в регистъра.

Това реши парламентът с приетия Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, внесен от Министерския съвет.

Контролът на съоръженията, оборудването и екипировката, включително на предпазните средства, използвани при предоставянето на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, ще се извършва от акредитирани органи.

От обхвата на законопроекта са изключени спортните дейности, спортните услуги и спортно-туристическите дейности, уредени в Закона за физическото възпитание и спорта.

"Най-важната част от законопроекта е да „привържем“ последиците от този закон, когато дейностите представляват източник на повишена опасност, към терминологията, използвана и в Наказателния кодекс. По този начин лица, които са допуснали умишлено или неумишлено увреждане или дори смърт по време или при предоставяне на такива услуги, представляващи източник на повишена опасност, да могат да бъдат подвеждани под наказателна отговорност", каза вицепремиерът и министър на транспорта в оставка Гроздан Караджов.

Доставчиците на атракционни услуги, които попадат в рамките на законодателството, сключват задължителна застраховка „Злополука“ на лицата, които ползват атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, "при възникване на застрахователен интерес". Възникване на застрахователен интерес е налице от датата на задължително вписване в регистър на доставчиците или от датата на изтичане на сключения застрахователен договор за тази застраховка.

Със законопроекта се предлага и размерът на минималната застрахователна сума да се определя от Министерския съвет. В случая се изключва приложното поле на чл. 476 от Кодекса за застраховането. Съгласно него минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Злополука“ за всяко събитие за всеки пътник е 50 000 лв.

Ако детето ви е под 14 години, ползването на услуги по новия закон ще се разрешава само ако то е придружено от пълнолетно лице. Като заплаща, пълнолетният се съгласява с правилата за ползване на услугата и с рисковете, свързани с нея.

Доставчиците на атракционните услуги ще имат задължение да утвърждават план за безопасност при предоставяне на услугата и да определят "отговорно лице за безопасността".

Доставчиците ще имат също и задължение да изготвят и поддържат на видно място правила за безопасност при ползване на услугата, както и ще са задължени преди пускане в експлоатация да извършват предексплоатационна проверка.

Контролът на съоръженията, оборудването и екипировката, включително предпазните средства, използвани при предоставянето на атракционни услуги с повишена опасност, ще се извършва от акредитирани органи за проверка от вида А (акредитирани дружества) съгласно изискванията на БДС EN ISO/IEC 17020.

Акредитираните органи ще извършват първоначален и периодичен контрол. При успешно премината проверка ще се издава сертификат за съответствие, гласи законопроектът.

В документа са предвидени и принудителни административни мерки, както и административно-наказателна отговорност за лицата, допуснали съответните нарушения.

Който предоставя услугите, без да е вписван в регистъра, без документ за премината успешно проверка или без сертификат за съответствие, издаден от акредитиран орган, се наказва с глоба в размер 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 10 000 лв. При повторно нарушение глобата е в размер 15 000 лв., а имуществената санкция - 30 000 лв.

Доставчик на конкретните услуги, който не поддържа валидна застраховка, се наказва с глоба в размер 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 10 000 лв. При повторно нарушение двете глоби се увеличават двойно.

Отговорно по безопасността лице, което не подаде уведомление за инцидент, се наказва с глоба в размер 1000 лв. При повторно такова нарушение глобата е двойна, предвижда законопроектът.

Лицата, които предоставят услуги, посочени в законопроекта, следва да приведат дейността си в съответствие с неговите изисквания в 6-месечен срок от влизането му в сила.