Пестенето от пътна безопасност застрашава човешки животи, предупреждава експерт

70 активни свлачища има по републиканската пътна мрежа в област Смолян, като по тях не се предприемат никакви действия. Това заявява Тодор Батков, заместник-председател на Европейския център за транспортни политики, в интервю за вестник „Труд“. 

Батков свързва увеличаването на броя на загиналите при катастрофи с влошаването на пътната безопасност, лошото състояние на инфраструктурата и недостатъчните инвестиции в текущи ремонти и поддръжка. Той определя качеството на инфраструктурата като „ужасно“ и посочва, че подмяната на скъсани мантинели след катастрофи по магистралите понякога отнема месеци, а дори и години.

По думите му България вече е на първо място в Европа по брой загинали на 1 млн. души от населението.

По отношение на средствата, отпуснати от Европа за пътищата у нас, Батков заявява, че през годините огромна част от парите, изразходвани за пътна инфраструктура, са потънали в „нечии джобове и политически партии“. Той изразява надежда новото правителство да промени това, като подчертава, че пестенето от пътна безопасност засяга пряко живота и здравето на хората.

Според него освен личните трагедии загубата на човешки живот при катастрофи има и сериозен икономически ефект. Батков смята, че страната не може да си позволи да губи хора и работна сила, без да предприема необходимите действия.

По отношение на приетия от правителството план за действие за пътна безопасност експертът коментира, че подобни планове се приемат по един-два пъти годишно, но не водят до реална промяна. Той изразява надежда най-накрая да бъдат предприети конкретни действия, а мерките да не остават само на хартия.

Като пример посочва обещание на Министерството на регионалното развитие да ремонтира прохода между Елин Пелин и Ботевград, който е алтернатива на магистрала „Хемус“. По думите му преди 20 дни от ведомството са заявили, че ремонтът ще бъде извършен в срок от 20 дни, но към деня на интервюто този срок е изтекъл, без работата да е започнала.

Според Батков отговорността за републиканската пътна мрежа е на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), а за общинските пътища отговарят съответните общини. Той настоява институциите да престанат да си прехвърлят отговорността и да започнат да изпълняват задълженията си.

По думите му лошото състояние на пътищата води не само до човешки жертви, но и до икономически загуби. Батков отбелязва, че железопътният транспорт в България не е в добро състояние, страната разполага само с едно голямо летище - София, а огромна част от икономиката зависи от автомобилния и товарния транспорт.

Когато камионите не могат да стигнат до крайната си дестинация заради лоши пътища и катастрофи, това се отразява на разходите на българските граждани, коментира той.

Въпреки обещанията на МРРБ, към момента на интервюто е започнал само един основен ремонт - на пътя при Владая, с дължина около 2,5 км. Батков обръща внимание на разминаването между поетите ангажименти и извършените дейности, като посочва, че страната тегли милиарди външен дълг, а ремонтираният участък е едва 2,5 километра.

Той твърди още, че по АМ „Хемус“ не се работи, а по АМ „Тракия“ не се извършват ремонти, въпреки че има участъци, които имат крещяща нужда от това. Според него остава да се изчака какво ще предприеме новото правителство.

Батков признава, че шофьорите също имат вина за тежките катастрофи, но подчертава, че по закон държавата е длъжна да прави всичко възможно за опазване на живота и здравето на гражданите.

Той посочва, че при измерванията на сцеплението на пътната настилка, извършвани от Европейския център за транспортни политики, почти няма място, на което показателят да е над минималните стойности.

Според него това е една от причините при много пътнотранспортни произшествия като причина да се посочва несъобразена скорост. Батков поставя под въпрос подобно заключение, когато автомобил губи управление при скорост от 60 км/ч на магистрала с разрешено движение до 140 км/ч. Той смята, че в подобни случаи трябва да се провери и дали отговорните институции са осигурили безопасна пътна настилка.

По думите на Батков планинските пътища са в изключително тежко състояние, като той посочва конкретно област Смолян, където положението е „доста апокалиптично“.

Един от примерите е участъкът между Мадан и Смолян, при отбивката за село Тикале, където от 8 години и половина има свлачище, обезопасено с ограда и светофар. По думите му това е единственият второкласен път в цялата област, но държавата не успява толкова години да отстрани свлачището.

Друг проблемен участък е единствената изцяло асфалтирана пътна връзка между общините Доспат, Борино и Девин. От 15 години на няколко места едното пътно платно е пропаднало в реката.

Третият пример е пътят между Кричим и Девин. След построяването на язовир „Цанков камък“ пътят е бил издигнат на по-високо ниво, но за една от отсечките не е ясно чия собственост е - на Националната електрическа компания (НЕК) или на АПИ.

Заради неяснотата около собствеността не е ясно и кой трябва да поддържа участъка. По думите на Батков той е обрасъл, по него има паднали камъни, а широчината на пътните платна е намалена.

Експертът посочва, че според него няма нито един път в област Смолян в добро експлоатационно състояние.

Батков дава за пример и пътя Белица - Загражден в област Пловдив, чието довършване местните жители чакат от 60 години. През 60-те години хората са дарили по 30 работни дни доброволен труд, за да прокопаят пътя в скалата. Той е бил започнат преди няколко години, но впоследствие строителството е изоставено. В момента община Баните няма пътна връзка.

Според него става дума за ключови пътни артерии, които могат да възродят западащи населени места, чието население намалява заради липсата на достъп до тях.

Батков заявява, че не е ясно как се разпределят средствата от винетки и тол такси, както и парите от фонда за пътна безопасност, които постъпват от глоби и заснети с камери нарушения.

Според него няма яснота и за начина, по който се изразходва акцизът върху горивата. Той смята, че държавата събира средства по различни пера, но не осигурява достатъчна прозрачност за последващото им разходване.

По отношение на свлачището между Пампорово и Смолян Батков съобщава, че Европейският център за транспортни политики е дарил на АПИ и община Смолян проект за разширение на аварийния път, който минава над свлачището.

Благодарение на геодезическото заснемане, извършено от организацията, е било направено първоначално асфалтиране на тесния участък, който в момента е широк едно платно.

От Европейския център за транспортни политики настояват държавата да осигури необходимите средства и да разшири пътя до 6 метра, така че да има две платна, двупосочно движение и нормален денонощен достъп. По думите на Батков от 1 декември се предвижда движението по участъка да бъде регулирано със светофар.

Той подчертава, че цялото снабдяване на Пампорово преминава именно по този път, а там работят около 3000 души. Според него не е нормално те да бъдат принудени да обикалят през Стойките или Рожен.

Батков припомня, че срутването е станало на 1 май. По думите му съгласно Наредба №12 на МРРБ от 2001 г. е имало възможност незабавно да започне строителството на мостово съоръжение без предварителни проекти и разрешение за строеж.

Освен това, заради обявеното бедствено положение, АПИ е можела да пристъпи към пряко възлагане и договаряне със строител за изграждането на моста.

Въпреки това агенцията е обявила обществена поръчка, чийто срок е изтекъл няколко дни преди интервюто, но офертите все още не са били отворени.

Прогнозата на организацията е, че обжалванията могат да отнемат две години, преди да започне строителството. След това ще са необходими още две години за изграждането на съоръжението. Така мостът може да бъде готов през 2030 г., ако няма допълнителни забавяния.

Батков съобщава още, че Европейският център за транспортни политики е разработил проект за пътя Смолян - село Мугла, който ще бъде дарен на общината и АПИ с надеждата да бъде извършен ремонт.

По думите му пътят не е ремонтиран от 80-те години, а разстоянието от 17,5 км се изминава за повече от час и половина.

Според информацията, с която разполага Европейският център за транспортни политики, няма готовност за предстоящите зимни условия в Смолянско.

Батков изразява надежда това да не се окаже вярно и пътноподдържащите фирми да са се подготвили за сезона с необходимите количества пясък, луга и препарати.

По думите му обаче фирмите не са получавали пари от миналата година, което може да доведе до проблеми при първия по-сериозен снеговалеж.

„Очаквам да има проблем при първия по-сериозен снеговалеж, дано не се окажа лош пророк“, заявява той.

По републиканската пътна мрежа в Смолянска област има 70 активни свлачища, по които не се предприемат действия, заявява Батков.

Той уточнява, че става дума за пропадания на пътното платно в реки или дерета. Според него шофьор, който не познава пътищата в областта, може да попадне в опасна ситуация при навлизане в завой, тъй като няма как да види насрещно идващ автомобил и може директно да пропадне в дерето.

Експертът предупреждава и за опасността самият път да пропадне, тъй като започналите свлачищни процеси няма да спрат без външна намеса. По думите му в момента не се предприемат необходимите действия и остава надеждата да не се случи най-лошото.

Част от свлачищата се намират по пътищата Девин - Смолян, Мадан - Смолян и Рудозем - Смолян. Батков подчертава, че повторното активиране на някое от тях може да доведе до откъсването на цели градове от областния център.

Като друг сериозен пример той посочва моста над АМ „Тракия“ при отбивката за Вакарел, който според него е в толкова лошо експлоатационно състояние, че може всеки момент да падне.

Батков твърди, че преди година и половина - две от АПИ са обещали да възложат основен ремонт на съоръжението, след като Европейският център за транспортни политики е изпратил сигнали. По думите му по въпроса е имало няколко писмени кореспонденции, но оттогава не са предприети действия.

„И, не дай си Боже, ако мостът падне и убие някого, после ще кажем - леле, какво стана, или че човекът е карал с несъобразена скорост, затова му е паднал мостът на главата“, предупреждава Батков.