Търговските вериги отчитат липса на системно поскъпване на храните, но потребители твърдят, че плащат значително повече за едни и същи продукти
Средната стойност на малката потребителска кошница в България е 52,07 евро, като разликата между отделните области достига близо 8 евро. Най-скъпи са основните хранителни продукти в София, а най-евтини - в Монтана. Това показват данни, представени на форум на Сдружението за модерна търговия (СМТ).
Според организацията от октомври 2025 г. досега не се наблюдава системно повишаване на цените на храните в големите търговски вериги. Въпреки това стойността на потребителската кошница се различава значително в отделните региони.
В София тя достига 55,95 евро, докато в Монтана е 48,04 евро. Във Варна основните продукти струват средно 55,20 евро, в Кърджали - 54,40 евро, а в Пловдив - 53,20 евро.
По-ниски стойности се отчитат във Видин - 51,90 евро, Перник - 51,70 евро, и Ямбол - 50,50 евро. Под средното за страната са и цените в Шумен, Търговище и Плевен.
Данните на търговските вериги обаче се разминават с усещането на част от потребителите, които твърдят, че разходите им за храна продължават да растат.
Пред bTV Росица Григорова от София разказва, че всяка седмица купува почти едни и същи продукти, но плаща все повече.
"Пазарувам едни и същи неща. И виждам как всяка седмица цените се повишават - с по 5, по 10 цента", споделя тя.
По думите ѝ преди въвеждането на еврото седмичният ѝ пазар е струвал около 100-110 лева, или приблизително 50-55 евро, докато сега достига 95 евро.
"Това, което съм купила, в момента е 95 евро. Това е нещо, което ще ми стигне няколко дни. Сирене, кашкавал, тоалетна хартия, олио, айсберг", разказва жената.
Подобни наблюдения споделя и Петрана Колова от Монтана, която изчислява, че основните продукти са поскъпнали с около 10%.
"Има поскъпване и на млечните, и на колбасите, почти на всички стоки. За съжаление… Може би в Монтана по-малко, на други места повече", коментира тя.
От Сдружението за модерна търговия обаче настояват, че инфлацията през разглеждания период е по-осезаема при услугите и транспорта, отколкото при хранителните продукти в големите супермаркети.
"Инфлация има, но тук говорим за цените на храните, и то в големите супермаркети, които всеки ден подават информация", обясни Николай Вълканов от организацията.
Представените данни се отнасят до определен набор от основни продукти и не отразяват всички разходи за храна на едно домакинство.
Разликата между статистиката и личните сметки на потребителите поставя въпроса доколко измерваната стойност на малката потребителска кошница отразява реалните разходи на българските семейства.
