Румен Гечев и Кузман Илиев за Бюджет 2027: Без реформи и силна индустрия няма устойчиви публични финанси
Двамата икономисти предупредиха за рисковете от новия държавен дълг, липсата на структурни промени и проблемите пред българското производство
Бюджетът за 2027 г. предвижда ограничаване на административните разходи, нов данък върху свръхпечалбите и поемане на близо 9 млрд. евро държавен дълг. Дали мерките са достатъчни за стабилизиране на публичните финанси коментираха преподавателят в УНСС проф. Румен Гечев и икономистът Кузман Илиев пред NOVA.
Според проф. Гечев основният въпрос не е размерът на бюджетния дефицит, а как държавата използва публичните средства.
"Всеки бюджет е постижим счетоводно. Големият разговор не е дали дефицитът е 1%, 2% или 4%, а каква е причината и за какво са изразходвани парите", заяви той.
Гечев подчерта, че дори бюджетен излишък може да бъде проблем, ако държавата не инвестира достатъчно в инфраструктура и стратегически проекти.
Кузман Илиев определи предложения бюджет като "бюджет на възможното". Той оцени положително намерението за съкращаване на 5042 щатни бройки в централната администрация, макар част от тях да са незаети.
"За първи път действително има урязване на разходи. Има някои допускания, които са твърде оптимистични, но има опит за намаляване на дефицита", коментира икономистът.
Проф. Гечев разкритикува липсата на структурни реформи в здравеопазването и образованието. Според него държавата продължава да увеличава финансирането, без да променя начина, по който функционират двете системи.
"Всяка година увеличаваме бюджета на Здравната каса. И какъв е резултатът? Правителството не предлага никаква промяна. Болниците остават търговски дружества", посочи той.
Преподавателят в УНСС не се съгласи и с оценката на премиера Румен Радев за тежкото състояние на публичните финанси, определяйки сравнението му с камион без спирачки като пресилено.
"Не бива да плашим хората, че финансите са в катастрофално състояние. Предизвикателствата са сериозни, но водещи страни в Европа имат далеч по-големи проблеми", заяви Гечев.
Кузман Илиев постави акцент върху състоянието на българската индустрия, предупреждавайки, че загубата на производства ще се отрази пряко върху приходите в държавния бюджет.
"Българската индустрия в реално време умира. Ако загубим производството на торове, храни и машиностроенето, откъде ще идват парите за пенсии?", попита той.
Според Илиев високите цени на електроенергията, европейската енергийна политика и Зелената сделка създават сериозни затруднения за предприятията.
Проф. Гечев също подчерта значението на производството за устойчивото финансиране на пенсиите, образованието и социалните дейности. Той предупреди и за рисковете пред България, произтичащи от проблемите на германската икономика и зависимостта на българския износ от европейските пазари.
Двамата икономисти изразиха съмнения и относно способността на правителството да проведе необходимите реформи.
Гечев подкрепи позицията на премиера България да не участва в нови финансови гаранции за Украйна, а Илиев постави въпроса за отражението на разходите за отбрана върху европейската конкурентоспособност.
В заключение Кузман Илиев предупреди, че натрупването на нов държавен дълг при растяща икономика може да засили инфлационния натиск, вместо да реши съществуващите структурни проблеми.
Според двамата устойчивостта на публичните финанси зависи не само от ограничаването на разходите, но и от развитието на производството, ефективността на държавните инвестиции и провеждането на реални реформи.
