На 1 януари света Църква празнува Обрезание Господне и прославя паметта на св. Василий Велики. С празника завършва осемдневният тържествен цикъл на Рождество Христово.

Свети Василий Велики е един от тримата велики отци на Вселенската църква. Той е бил епископ на Кесария в Мала Азия, философ и автор на богословски трудове в период на сериозни църковни спорове и се появява на различни ереси. Свети Василий посвещава живота си на благотворителност и на борбата срещу арианството – учение, което отричало божествения произход на Иисус Христос. В народните вярвания Свети Василий е закрилник от зли сили, магии и уроки, както и от душевни страдания. Смята се, че той помага на хората да преодолеят скръбта и отчаянието и да устоят на грешните изкушения.

В народната традиция Васильовден се свързва с обичайното сурвакане – ритуал за здраве, плодородие и късмет. Рано сутринта децата сурвакат стопаните със сурвачки, украсени с пуканки, сушени плодове и вълнени конци. Вярва се, че колкото по-ранен и добър е сурвакарят, толкова по-успешна ще бъде годината.

Празничната трапеза на Васильовден е богата и символична. Често отбелязват баница с късмети, свинско месо, варено жито и обреден хляб. Всеки елемент носи своето значение – от здраве и изобилие до щастие и успех през идните месеци.

Васильовден е и повод за семейни събирания, за равносметка и надежда. Той напомня за силата на традициите и за вярата, че новото начало винаги носи възможност за по-добър живот.