Прегаряме на работа: България сред лидерите по бърнаут в Европа

21 януари 2026, 17:07
Таралеж ПК
София

Способните и амбициозните плащат най-високата цена

България е сред петте държави с най висок риск от професионално прегаряне, а проблемът вече има сериозни икономически и социални измерения. Над половината от работещите в ключови обществени сектори като здравеопазване, образование, съдебна и охранителна система показват ясно изразени симптоми на бърнаут.

Това заяви Томчо Томов, директор на Националния център за оценка на компетенциите към БСК в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.

По думите му около 600 млн. лева годишно струват болничните на държавата и работодателите у нас, като сумата непрекъснато нараства. България е и сред водещите страни по изплащане на обезщетения за професионални заболявания.

На този фон страната ни остава на дъното по отношение на реални мерки за превенция. Едва около 20 процента от работодателите осъзнават нуждата от политики за съхраняване на психичното здраве на служителите си.

Според Томов без сериозни институционални политики проблемът няма как да бъде овладян.

Глобалните данни също са тревожни. Около 38–40 процента от работещите хора в света признават, че изпитват симптоми на професионално прегаряне. По данни на Световната здравна организация годишно се губят около 12 млрд. работни дни, което се равнява на приблизително 1 трилион долара или около 1% от световния БВП.

Бърнаутът не води само до болнични. Той причинява влошено здраве, отслабена имунна система, загуба на мотивация и бизнес възможности. Болничните заради прегаряне са по-дълги, а близо 40 процента от текучеството на кадри в компаниите се дължи именно на този проблем.

Професионалното прегаряне има три основни проявления. Първото е емоционално изчерпване, при което човек се затваря, губи емпатия и желание за общуване. Второто е спад в работоспособността и ефективността, при който се губи смисълът и връзката с работата. Третото е деперсонализация, при която се появяват недоверие, конфликти и отчуждение както в професионалния, така и в личния живот.

В по широк смисъл бърнаутът е опустошаване на желанието за живот, подчерта Томов.

Най-застрашени от професионално прегаряне са парадоксално именно способните, интелигентни и амбициозни хора. Перфекционистите, които си поставят високи цели и търсят външно признание, изгарят най-бързо.

Рискови са и професиите с постоянен стрес и висока отговорност, като здравеопазване, образование, силови и съдебни структури, както и управленски позиции, маркетинг и продажби.

Допълнителен фактор за бърнаут е разминаването между очакванията и реалността. Претоварване, извънреден труд, лошо управление, конфликти, ниско заплащане и липса на перспектива ускоряват процеса.

Професионалното прегаряне се развива бавно и често остава незабелязано в началото. За да бъде предотвратено е необходимо внимание към психичното здраве, баланс между работа и личен живот, ясни приоритети и умението да казваме „не“.

В България обаче културата за грижа за психичното здраве все още е слабо развита.