"Продавам им илюзия, че са добри": Мръсните тайни на един измамник, който живее от вашето съжаление (ВИДЕО)

21 ноември 2025, 07:00
Мартин Стоянов
София

Убийците на състраданието: Цялата схема на фалшивите просяци, разказана отвътре

Зад всеки фалшив инвалид по улиците се крие добре смазана схема за "бизнес с емпатия". Един от тях реши да разкаже всичко – от камъчето в обувката до психологическите трикове, с които печели стотици на ден. Това е брутален поглед отвътре към индустрията, която убива състраданието.

Видеото е кратко, но казва всичко. Мъж, който до преди секунди куца тежко, се превръща в атлет и побягва с бясна скорост, щом е заплашен с полиция. Случаят с "куцащия спринтьор" взриви социалните мрежи, но той е само върхът на айсберга. Под него се крие цял един свят от професионални измамници, които са превърнали човешката добрина в своя лична банкова сметка.

Но какво се случва в ума на такъв човек? Как работи неговата схема? Представяме ви изповедта на Кирил (името е сменено) – мъж, който от години изкарва прехраната си, преструвайки се на сакат.

"Всичко е театър. Аз съм главният актьор”.

„Казвам се Кирил, но на улицата съм просто "Киро Куция". Моят работен ден започва, когато реша, че "балъците" са излезли от домовете си. Всичко е театър, брат. И аз съм главният актьор.

Моят "костюм" е най-важното. Имам си специален гардероб – стари, мръсни дрехи, които вонят леко на влага. Най-важни са обувките. В лявата слагам едно малко, остро камъче, точно под петата. Не е нужно да си голям актьор, за да куцаш, когато при всяка крачка нещо те боде. Болката в лицето ми е напълно автентична.

Сценарият е прост, но работи безотказно. Най-доходоносните ми "сцени" са пред болниците и църквите. Репертоарът е стандартен: "За хляб", "За лекарства", "Да се прибера до село, обраха ме". Последното е златно. Научил съм се да "чета" хората. Най-щедри са бабите и жените на средна възраст.

Най-опасни са тези, които задават въпроси. Моето правило номер едно е: Никога не приемай реална помощ, само пари. Парите са анонимни. Помощта води до институции, до край на бизнеса. Когато онзи от клипа ми каза "Ела при полицая", знаех, че играта свърши. Адреналинът удря и тичаш.

Защо го правя ли? Защото е лесно. В добър ден изкарвам 80-100 лева "чисти". Аз не крада, хората дават доброволно. Аз им продавам илюзията, че са добри. За петдесет стотинки те си купуват няколко минути чисто съзнание. Не е ли това честна сделка?“

Цената на лъжата: "Заради него вече ме е страх да помогна"

Докато Кирил вижда дейността си като "честна сделка", за жертвите му тя оставя дълбоки белези. 68-годишната пенсионерка Мария Иванова все още си спомня с болка как е била излъгана.

„Пред болницата един млад мъж плачеше, че майка му е по спешност и му трябват пари за лекарство. Дадох му 20 лева. Седмица по-късно го видях да разказва същата история на друга жена. Сърцето ми се сви. Не заради парите, а заради лъжата. Вече ме е страх да помогна. Заради него може би ще подмина някой, който наистина има нужда. Това е най-страшното”.

Експерт: Това е емоционален шантаж, който руши обществото

Според социалният психолог доц. д-р Калин Стоев, професионалната просия е добре смазана машина за "бизнес с емпатия".

„Тук не говорим за инцидентни случаи. Говорим за професионална деформация, при която измамникът се е научил да експлоатира състраданието. Това е форма на емоционален шантаж. Най-голямата щета е ерозията на социалното доверие. В крайна сметка, най-големите губещи са хората, които действително се нуждаят от подкрепа. Те стават невидими, удавени в морето от фалшива мизерия”.

Съветът на експерта е категоричен:

„Подкрепяйте каузи и организации, а не просията на улицата. Дарете в приют, в кухня за бедни, в доказана благотворителна кампания. Така сте сигурни, че помощта ви отива по предназначение, а не в джоба на поредния "куцащ спринтьор".

"Куцащият спринтьор" от подлеза може и да е избягал, но неговата история, заедно с изповедта на Кирил, ни оставя един горчив извод. Всеки лев, даден на ръка на улицата, е потенциално билет за един грозен театър. Единственият начин да спуснем завесата на тази постановка е като спрем да купуваме билети.