Общество

Радан Кънев: Съветът за мир на Тръмп поставя България в подчинено положение

13 март 2026, 19:40
Таралеж РЧ

Снимка: БТА

Евродепутатът: Документът дори не е преведен на български, а парламентът вече настоява за ратификация

Присъединяването на България към т.нар. Съвет за мир, предложен от президента на САЩ Доналд Тръмп, поставя страната ни в подчинено положение спрямо един човек. Това заяви евродепутатът Радан Кънев в ефира на БНТ.

По думите му темата не се обсъжда сериозно в европейските институции, тъй като повечето държави от Европейския съюз са отказали участие в инициативата.

„Огромна част от страните в ЕС отказаха да се включат, с различна степен на категоричност, освен две – Унгария и България“, посочи Кънев.

Той коментира и решението на Народното събрание, с което депутатите задължиха служебното правителство да внесе закон за ратифициране на присъединяването на България като държава основател към устава на Съвета за мир.

Според евродепутата подписът на бившия премиер Росен Желязков стои под документ, който все още не е преведен на български език.

„Мнозинството, което гласува днес – ГЕРБ, „Има такъв народ“ и ДПС – Ново начало, както и част от партиите, които се скриха от гласуването, не са чели документа на български“, заяви Кънев.

Той определи структурата като „еднолична организация на Доналд Тръмп“, в която всички правомощия са съсредоточени в него.

„Това е поставяне на държавата България в подчинено положение на един човек. Никой не може да приеме подобно унижение“, каза още евродепутатът.

Кънев изрази съмнение и относно целите и статута на организацията, като подчерта, че дори Съединените щати не участват официално в нея като държава.

„По документи САЩ дори не са част от този Съвет за мир – част от него е само Тръмп“, посочи той.

Евродепутатът определи и решението на парламента да задължи кабинета да внесе закон за ратификация като „правен абсурд“, като добави, че подобна стъпка изглежда „грозно“ в международен план.

В по-широк контекст Кънев коментира и разминаванията в позициите на европейските държави по отношение на войната в Близкия изток. Според него липсата на единна външна политика в ЕС, която се определя с единодушие между 27-те страни членки, затруднява изработването на обща позиция по глобални конфликти.

Той подчерта също, че енергийната независимост от Русия вече е въпрос на сигурност за Европа, тъй като Москва използва енергийните си ресурси като инструмент за политически натиск.