От византийските летописи до арабските хроники и папските архиви в Рим — средновековните свидетелства вписват името му в историята на България.
Днешният ден, 3 октомври 2026 г., ще остане в историята на България с полагането на тленните останки, идентифицирани като тези на цар Самуил, в базиликата „Св. София“ в София. След десетилетия в Солун те се отправят към България отново като част от живата памет за владетеля. Историята им започва на остров „Св. Ахил“ в Малкото Преспанско езеро, където в руините на средновековната базилика е открита гробницата, свързана със Самуил. Днес мястото на последния му покой ще бъде в сърцето на София.
Това събитие придава нова близост на история отпреди повече от хилядолетие. За днешна България Самуил е част от разговора за държавността в най-тежките изпитания. При него страната води продължителна борба с Византия, а името му остава свързано с усилието българската държава да запази своята самостоятелност. Затова Самуил е повече от владетел в средновековната хронология: той е една от фигурите, чрез които България разказва за своята устойчивост и за връзката между историческото минало и националната памет днес.
Тази памет се вижда и в разказите, оставени извън страната — от съседи, противници и далечни наблюдатели. Византийски хронисти, арабски летописец и папски писари записват името му на различни езици, но го свързват с България и нейната държавна история.
Византийският хронист за владетеля на цяла България
Едно от най-ясните свидетелства за Самуил е оставено от Йоан Скилица — византийски хронист от XI век. Той описва продължителните войни между Византия и Самуил и възхода на българския владетел.
В английския превод на хрониката има кратка и категорична формулировка: Самуил става „единствен владетел на цяла България“. Скилица разказва от византийска гледна точка — от страната на империята, която воюва срещу него. И именно в този разказ Самуил е владетел на България.
Хрониката на Скилица е свързана и с един от най-забележителните средновековни ръкописи в Националната библиотека на Испания в Мадрид. Skylitzes Matritensis, създаден през XII век, съдържа 574 миниатюри и представя византийския разказ за владетелите и войните на Балканите. Ръкописът е по-късен препис на хрониката, но чрез него разказът за Самуил е пренесен през вековете — в текст и образи, далеч от България.
От Египет до Антиохия: България в арабски летопис
Самуил присъства и в хрониката на Яхя ибн Саид ал-Антаки — християнски автор, роден в Египет и живял по-късно в Антиохия. Той пише на арабски и описва събитията около България и Византия от гледната точка на източното Средиземноморие.
В неговата хроника България е политическа сила, с която Византия воюва и чието влияние се усеща далеч отвъд Балканите. Така историята на Самуил достига и до арабскоезичния свят, където е вписана в по-широкия разказ за отношенията между империи и владетели.
Днес части от този извор могат да бъдат прочетени в дигитален английски превод, направен направо от арабския текст. Проектът Open Chronicles предлага превод, бележки и препратки към страниците на изданието — достъп до средновековен разказ, създаден далеч от България, но посветен и на нейното място в тогавашния свят.
В Рим Самуил е сред българските императори
Особено силна следа оставя Самуил в кореспонденцията между българския владетел Калоян и папа Инокентий III в началото на XIII век. В нея Самуил е посочен сред предишните български императори, заедно със Симеон и Петър.
Писмата са запазени в регистрите на папската канцелария във Ватикана. Два века след смъртта на Самуил името му присъства в официалната кореспонденция на Рим като част от историята на българските владетели. Калоян се позовава на предшествениците си, за да подчертае древността и достойнството на българската царска власт.
Във Ватиканската библиотека се пази и славянският ръкопис на Манасиевата хроника от XIV век. Българската версия допълва общия разказ с епизоди от българското минало и показва как паметта за владетелите и държавата се предава чрез средновековната книжнина.
Името му преминава през векове и граници
В различните архиви са запазени различни части от историята на Самуил. Скилица го описва като единствен владетел на България. Ал-Антаки вписва България в политическата картина на Източното Средиземноморие. Папските регистри поставят Самуил сред българските императори. Ватиканските ръкописи показват как паметта за българското минало продължава да се преписва и предава.
Тези свидетелства идват от различни езици, градове и книжовни традиции. Общото между тях е ясно: Самуил е запомнен като владетел на България и като един от нейните царе. Името му остава в хроники и документи, създадени далеч от българските земи — свидетелство, че историята на България е била част от големия политически разказ на средновековна Европа и Източното Средиземноморие.
Днешното полагане на останките в „Св. София“ прави тази памет осезаема: Самуил отново заема място в българския обществен и исторически живот. За съвременна България той носи памет за изпитание, съпротива и държавна устойчивост — качества, чрез които предишните владетели са отстоявали и пазили България. Чуждите архиви допълват този национален спомен с външен поглед: в хроники и документи, създадени далеч от българските земи, Самуил остава записан като владетел на цяла
Руините на базиликата „Св. Ахил“ на острова в Малкото Преспанско езеро
