Александър Хайтов си спомни за създаването на монумента и споровете около него
Дванадесет години след като създава паметника на цар Самуил в центъра на София, скулпторът Александър Хайтов за първи път отново застана пред монумента. Завръщането му идва в символичен момент – тленните останки на владетеля ще бъдат положени в базиликата "Света София", само на метри от фигурата, която Хайтов създава през 2014 г.
Паметникът е изграден по повод 1000 години от смъртта на цар Самуил, а самият Хайтов призна, че оттогава не е идвал на мястото. Една от причините е било осветлението, което според него не е било подходящо.
"Преди имаше прожектори, които светеха право в очите на Самуил и това не беше добра идея", спомни си той пред NOVA.
Пред скулптора преди 12 години стои трудна задача – да изгради шестметровата фигура само за три месеца. Работата върви в изключително кратки срокове и дори води до инцидент.
"Размествах осветлението горе. Покривът беше мокър и оттам паднах надолу. Бях спукал ребра", разказа Хайтов пред NOVA.
Днес той е категоричен, че не би променил нищо по фигурата. Според него всеки детайл е подбран с конкретен исторически смисъл.
"Той държи патриаршески жезъл, защото е едновременно временен и духовен глава на държавата. Мечът ясно показва, че е воювал непрестанно 40 години", обясни скулпторът.
Хайтов обърна внимание и на короната, жезъла, меча и елементите по мантията. По думите му по канта са изобразени две птици, обърнати една към друга – символ, който той свързва с фамилния герб на Самуил.
"Няма нещо, което да е сложено просто защото така ми е хрумнало", подчерта авторът.
Паметникът предизвиква сериозни спорове още при откриването си, особено заради светещите очи на владетеля. Хайтов обаче казва, че не се вълнува от критиките и не съжалява за художествените решения.
Той си спомни и напрежението по време на поставянето на монумента, когато минувачи са настоявали работата да бъде спряна заради опасения, че на мястото има исторически находки.
Завръщането на тленните останки на цар Самуил в България също предизвиква обществени спорове – от въпроси за автентичността им до дискусията за споразумението с Гърция. Хайтов приема тази подозрителност като естествена.
Скулпторът призна, че не е вярвал, че ще стане свидетел на момент, в който останките на владетеля ще бъдат положени в София.
"Не съм очаквал такова нещо. Макар че по времето, когато правих паметника, участвах в комитет от учени и журналисти с намерението останките да се върнат тук. Не съм очаквал, че ще доживея да го видя", каза той.
Към бъдещите поколения Хайтов отправи и по-широко послание за отношението към българската история.
"Всеки, който милее за историческата фактология, трябва да знае, че има още много неща, които трябва да бъдат извадени наяве и признати. Категорично държавата е длъжник на българите за тяхното историческо минало", заяви Александър Хайтов.
