Сиренето с над 58% вода вече няма да се продава под това име, затягат правилата и за кашкавала

Сиренето с прекомерно водно съдържание може да загуби правото да се продава под това наименование. Министерството на земеделието подготвя промени в наредбата за млечните продукти, с които се затягат изискванията към бялото саламурено сирене, кашкавала и имитиращите продукти.

Според предложенията продуктите с над 58% вода вече няма да могат да се продават като бяло саламурено сирене. Те ще трябва да бъдат обозначавани като „саламурен млечен продукт“, така че потребителите да знаят какво купуват.

Допустимото водно съдържание в сиренето се намалява от 60 на 58%, а минималното количество сухо вещество се увеличава от 40 на 42%. Производството на такива продукти няма да бъде забранено, но те няма да могат да използват наименованието „сирене“, ако не отговарят на новите изисквания.

„По този начин държавата цели да прекрати практиката потребителите да купуват вода под формата на сирене“, обяснява зам.-министърът на земеделието Крум Неделков.

Предвидено е технологично отклонение от 2%, което означава, че реалното водно съдържание може да достигне до 60%. Според министерството промяната ще ограничи практиката на пазара да се предлагат продукти с 62-63% вода или повече под името сирене.

Очакваното отражение върху крайните цени е минимално – между 0,03 и 0,5%.

Край на кашкавала от полуфабрикати под традиционното име

Промени се подготвят и за кашкавала. Според обсъжданата нова дефиниция той ще трябва да се произвежда от българско мляко чрез непрекъснат технологичен процес, който започва с термичната обработка на млякото и приключва в рамките на работния ден.

Това означава, че няма да се допуска използването на междинни продукти като калиата и сиренина при производството на продукт, който се продава като традиционен кашкавал.

Предприятията, които работят с вносни полуфабрикати, обаче няма да бъдат принудени да спрат производството си. Обсъждат се варианти готовите изделия да се продават като „млечен продукт от полуфабрикат“ или „кашкавал от полуфабрикат“. Ако бъде запазено наименованието „кашкавал“, уточнението за използваната суровина може да трябва да бъде изписано със същия размер на шрифта.

Калиатата сама по себе си не е опасен или некачествен продукт, подчертават от бранша. Тя представлява млечен полуфабрикат, получен след подсирване и отцеждане на млякото. Въпросът е по каква технология се преработва впоследствие.

При традиционния метод продуктът се обработва с гореща вода, докато при сухото изпарване се използват по-високи температури и могат да се добавят различни соли и белтъци. Според производителите крайният резултат в двата случая е различен и не би трябвало автоматично да носи едно и също наименование.

Ще поскъпне ли кашкавалът?

Използването на вносна калиата позволява на предприятията да спестят част от разходите за първоначалната обработка на млякото. По оценки на производителите суровината може да бъде с 10-15% по-евтина от произведената в България сиренина, което при останали равни условия може да направи крайния кашкавал с около 7-10% по-евтин.

Ако бъде прието изискването кашкавалът да се произвежда само от българско мляко, цената му може да се повиши с около 5-7%, прогнозират представители на сектора.

Работната група предвижда и промяна в определението за имитиращите продукти. Към досегашните критерии ще бъде добавено изрично, че за такива се считат и продуктите, при които една или повече съставки са частично заменени.

Целта е да се премахнат неяснотите в законодателството, да се повиши прозрачността на пазара и да се даде по-ясна информация на потребителите.

Промените все още се обсъждат и предстои да бъдат публикувани за обществено обсъждане. Ако бъдат приети, се очаква да влязат в сила до края на 2026 г. Производителите ще разполагат с гратисен период от около шест месеца, за да адаптират технологиите си, етикетите и опаковките към новите правила.