Планинският спасител Красимир Стоянов заяви, че действащият регламент не позволява хеликоптерът да бъде изпращан като първи екип при тежки катастрофи
Тежката катастрофа на автомагистрала „Тракия“, при която загинаха трима души, сред тях две деца от школата на „Славия“, отново насочи вниманието към ефективността на Системата за спешна медицинска помощ по въздух (HEMS) в България. Инцидентът стана край Ямбол, след като тир навлезе в насрещното движение и се блъсна в лек автомобил. При катастрофата загина и бащата на едното от децата, а треньор и съпругата му пострадаха тежко. Жената беше транспортирана с медицински хеликоптер от болницата в Ямбол до лечебно заведение в Пловдив едва на следващия ден.
В ефира на НОВА дългогодишният планински спасител Красимир Стоянов коментира, че при конкретния случай с трагедията на автомагистрала „Тракия“ има медицински казус. Според него действащият у нас регламент за използване на въздушните линейки ограничава възможността те да изпълняват основната си функция - да достигат максимално бързо до местата на тежки инциденти.
„Има медицински стандарт, според който първо пристига наземната линейка, тя прави преценка и едва тогава чрез телефон 112 се задейства Центърът за спешна медицинска помощ по въздуха. Това важи за всички случаи, дори когато инцидентът е на трудно достъпно място. От наша гледна точка този стандарт трябва да бъде променен“, отбеляза Стоянов.
Според него именно това изискване обезсмисля системата HEMS. „Къде е бързото действие? Няма го. Текат минути в комуникация между различните центрове, през това време машината се подготвя за полет, а при тежки травми всяка минута е решаваща“, отбеляза той.
Коментирайки катастрофата край Ямбол, той обърна внимание, че хеликоптерът в Сливен се е намирал съвсем близо до мястото на инцидента. „Машината е на полетно разстояние от три до пет минути. Магистралата е била отцепена и е имало достатъчно място хеликоптерът да кацне директно на пътното платно. Това обаче не се прави, защото такива мисии не се изпълняват“, посочи Стоянов.
По думите му медицинският екип на въздушната линейка разполага с необходимата квалификация, за да започне животоспасяващи действия още на мястото на инцидента. Стоянов уточни още, че към момента в България не съществува практика медицински хеликоптер да бъде изпращан като първи екип при тежки катастрофи на автомагистралите. „Доколкото ми е известно, първични мисии на магистрала в България няма. Ако наземната линейка се забави, хеликоптерът не може самостоятелно да излети, за да помогне“, заяви той.
Според Стоянов пилотите получават информация за инцидента в реално време, но могат да излетят едва след разрешение, дадено след оценката на наземния екип. „Пилотите виждат сигнала на монитор и започват подготовка за полет. След това сигналът може да бъде отменен и те остават на земята. В конкретния случай линейката е преценила, че няма необходимост от въздушен транспорт до мястото на катастрофата“, обясни той.
Стоянов акцентира и върху обстоятелството, че пострадалата жена е била транспортирана с медицински хеликоптер едва ден след катастрофата. „Вместо на следващия ден да я превозвате със същия хеликоптер от Ямбол до Пловдив, това можеше да стане още от мястото на инцидента“, каза той.
По думите му необходимата промяна зависи от Министерството на здравеопазването. „Регламентът трябва да бъде променен. Здравното министерство носи отговорност за организацията на спешната медицинска помощ и именно там трябва да се вземе това решение“, заяви Стоянов.
Той допълни още: „Разполагаме с повече машини, но все още има проблеми с пилотите и с базите. Хеликоптерите трябваше да бъдат шест плюс два резервни, а в момента напълно изградени бази има основно в Сливен и София.“
