Утре е Денят на народните будители и самият факт, че го празнуваме, е доказателство за живия български дух. Това заяви председателят на ПГ на "Има такъв народ" (ИТН) Тошко Йорданов в декларация от трибуната на Народното събрание по повод утрешния празник. 

"В сегашните времена нихилизмът и отрицанието като че ли са мода, те са тренд, но в такъв ден ние, българите, показваме, че има и по-важни неща, за нас все пак на първо място е духовността", посочи той.

Денят на будителите като официален празник се приема веднага след Първата световна война, когато България е териториално оглозгана и морално съсипана. В онази емоционална пустиня хората естествено са потърсили утеха в миналото, каза Йорданов. Първият полъх в тази посока е, че след катастрофата през 1919 г. потресените столичани отиват за утеха и успокоение не при генералите, не при лъскавите дипломати и помпозни министри, а тихо, кротко и смирено се събират под балкончето на къщата на дядо Вазов, отбеляза той.

"През мрачната за победена България 1922 г. Министерският съвет под председателството на Александър Стамболийски обявява 1 ноември за празник. В прокламацията на деня се казва: „Нека денят на Св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото“, посочи Тошко Йорданов.

"Да, този ден се превърна в празник за почит на онези българи, които извадиха народа ни от няколковековно мрачно настояще, настояще под чуждо робство, настояще без бъдеще и надежда. Тези безименни герои бяха свещеници, учители, писари, училищни и читалищни настоятели, хора, които обикновено написваха историята на собствения си род, жития, дамаскини. Това поставя началото на националната ни общност, защото нейният растеж започва от родното място, а патриотизмът започва от бащината къща", отбеляза депутатът. 

"Всеотдайността на Паисий, Дойно Граматик, Неофит Бозвели, Софроний Врачански и другите ни духовни водачи, променя историческата реалност и България пак става земя на книгата и се завръща като такава след векове забвение. Именно това довежда до ярките патриотични дела на българските революционери – Левски, Ботев, Бенковски, а тяхната саможертва разпалва порива към свобода в Априлското въстание и ни превръщат отново в горд народ", посочи Йорданов.

В декларацията на ИТН се казва, че често се уповаваме на бойните си подвизи в миналото, те са ни повод за гордост, но едно е да пролееш кръв, друго е да напишеш книга в някоя манастирска килия. "И очевидният факт е, че от книгата произтичат по-трайни резултати, отколкото от меча", коментира той.

Затова възникването на този празник показва, че ние сме един значим народ, смята Йорданов. Поклон и респект пред делото, живота и духовния подвиг на българските будители, завърши изказването си той.