Заболяването все по-често се открива при хора под традиционно приеманата рискова възраст, предупреждава доц. Александър Кацаров
Тревожна тенденция се наблюдава при колоректалния карцином, тъй като заболяването все по-често се открива при млади хора. Затова профилактичните прегледи трябва да започват след навършване на 45 години, дори при липса на оплаквания, заяви пред БТА Александър Кацаров, началник на Първо отделение в Клиниката по гастроентерология към Военномедицинска академия.
Той е и директор на BULENDO 2026, който ще се проведе на 26 и 27 юни в Националния дворец на културата. В рамките на форума от операционните зали на ВМА на живо ще се включат водещи световни ендоскописти с практически демонстрации.
"През последните години се наблюдава тревожна тенденция към увеличаване на случаите на рак на дебелото черво сред хора, родени след 1980 г.", отбеляза доц. Кацаров. Той обърна внимание, че заболяването все по-често се диагностицира при пациенти под възрастта, която традиционно се приема за рискова. При наличие на фамилна обремененост - когато родители, братя или сестри са засегнати от болестта, профилактичният скрининг трябва да започва още около 40-годишна възраст.
По думите на специалиста част от ръста на установените случаи се дължи на значителния напредък в диагностиката. "Съвременната ендоскопия позволява откриването на все повече предракови изменения и ранни форми на заболяването, които преди са оставали недиагностицирани. Качеството на ендоскопията се подобри значително. България по никакъв начин не отстъпва на водещите страни в тази област, тъй като работим с най-съвременна ендоскопска апаратура", посочи доц. Кацаров.
Освен по-добрите диагностични възможности, роля за увеличаването на случаите играят и редица фактори, свързани със съвременния начин на живот. Сред тях доц. Кацаров посочва небалансираното хранене, по-високата консумация на преработени храни, липсата на достатъчно физическа активност, наднорменото тегло и хроничния стрес. Според специалиста именно комбинацията от тези фактори и по-ефективното откриване на заболяването стои зад нарастващия брой диагностицирани случаи на рак на дебелото черво.
Все още няма категоричен отговор каква е точната причина за развитието на заболяването. По думите на доц. Кацаров ракът на дебелото черво е резултат от сложно взаимодействие между генетични фактори и фактори на околната среда. Не е напълно изяснен и процесът, по който се образуват полипите в дебелото черво, част от които с течение на времето могат да се превърнат в злокачествени образувания.
Първи симптоми
Полипите на дебелото черво, които се приемат за предшественици на колоректалния карцином, най-често се развиват без симптоми и без съществена клинична изява. Те не предизвикват болка и в повечето случаи остават незабелязани от пациентите. Възможно е единствено да причинят микроскопично кървене, което не се вижда с невъоръжено око. Именно затова тестът за окултно кървене в изпражненията е в основата на скрининговите програми за колоректален карцином. Той се препоръчва след навършване на 45 години и се прави веднъж на две години.
Доц. Кацаров подчерта, че заедно с колегите си гастроентеролози непрекъснато акцентира върху значението на профилактиката. По думите му при колоноскопията специалистите търсят полипи в дебелото черво, които с времето могат да прераснат в карцином. "Откриването и отстраняването им навреме е най-ефективният начин за превенция на заболяването", каза той.
Скрининг за мъже и жени
Колоректалният карцином засяга в сходна степен мъжете и жените, което прави скрининга ключов инструмент за неговото ранно откриване и превенция. По думите на доц. Кацаров предприетите от Министерството на здравеопазването действия за създаване на национална скринингова програма са от съществено значение и следва да бъдат реализирани последователно.
Специалистът обърна внимание, че нито един диагностичен тест не дава абсолютна сигурност. В отговор на въпрос дали фалшиво положителните резултати могат да предизвикат излишно безпокойство сред пациентите, той посочи, че при всички изследвания съществува риск както от фалшиво положителни, така и от фалшиво отрицателни резултати. Освен това, в зависимост от използвания тест, преди провеждането му трябва да се спазват определени указания, включително хранителен режим, тъй като някои храни могат да окажат влияние върху резултатите.
Доц. Кацаров уточни, че положителният тест не е равнозначен на диагноза рак на дебелото черво. Причината за такъв резултат може да бъде полип, хемороиди или друго доброкачествено състояние. При наличие на положителен резултат тестът може да бъде повторен, а ако и второто изследване даде същия резултат, пациентът следва да бъде насочен за колоноскопия.
Според него положителният резултат трябва да се разглежда като индикация за допълнителни консултации и уточняващи изследвания, а не като окончателна диагноза. Именно в това се състои значението на скрининга - той позволява откриването на изменения още преди появата на симптоми и преди развитието на злокачествен процес.
Премахване на полип
При пълно отстраняване на полипа и наличие на чисти резекционни линии пациентът в много случаи може да се счита за излекуван, дори ако в образуванието е установен карцином, обясни доц. Кацаров.
По думите му навременното откриване и премахване на предраковите изменения има значение не само за прогнозата на пациента, но и за цялата здравна система. Така се предотвратява развитието на напреднало онкологично заболяване, намалява се нуждата от по-продължително и тежко лечение, както и финансовото натоварване върху здравеопазването.
Доц. Кацаров подчерта, че най-голямата полза от ранната профилактика и диагностика е за пациента, но ефектът се отразява и върху обществото като цяло. Според него здравната система се крепи на хората, които работят в нея, поради което усилията трябва да бъдат насочени не само към лечението, а и към предотвратяването на заболяванията.
BULENDO и българските лекари
Българските лекари не отстъпват по нищо на своите колеги в чужбина, смята доц. Кацаров. Той посочи, че медицината все повече се развива като глобална професия, а възможностите за достъп до знания, обучения и професионален обмен са значително по-големи в сравнение с миналото. По думите му все повече български специалисти посещават международни конгреси, практически курсове и специализации извън страната, което им дава възможност да се запознават с най-новите технологии и тенденции в медицината.
Според доц. Кацаров разликата между България и водещите европейски държави не е в квалификацията на лекарите, а в ресурсите, с които разполагат здравните системи. Той отбеляза, че във Франция, Германия и други развити страни медиците работят в условията на стабилно финансиране, което им позволява без ограничения да използват съвременни методи и консумативи, когато те са необходими за пациента. Според доц. Кацаров в много европейски държави здравноосигурителните фондове поемат изцяло разходите за значителна част от високотехнологичните консумативи и медицински изделия. По думите му това осигурява по-лесен достъп на пациентите до съвременно лечение и същевременно дава на лекарите по-голяма свобода при избора на терапевтични решения. За разлика от това, в България възможностите за използване на някои иновативни технологии често са ограничени от финансови съображения, посочи той.
Като пример специалистът посочи ендоскопските стентове, които могат да струват около 3500 евро и не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса. Според него подобни случаи поставят предизвикателства както пред пациентите, така и пред медицинските екипи. Той подчерта, че когато дадена технология остава извън рутинната практика поради високата си цена, възможностите за натрупване на опит с нея също намаляват. "Това е загуба както за специалистите, така и за пациентите, които биха могли да се възползват от най-модерните методи на лечение", каза още доц. Кацаров.
Въпреки тези предизвикателства доц. Кацаров подчерта, че българските гастроентеролози поддържат високо професионално ниво и работят в съответствие със съвременните стандарти за диагностика и лечение.
В рамките на форума специалисти от референтни центрове в Европа и САЩ заедно с българските си колеги ще представят на живо най-новите ендоскопски техники от операционните зали на ВМА. По думите му тези методи не са непознати за българските лекари, но част от тях все още се въвеждат и усъвършенстват в страната, докато в чужбина вече се прилагат рутинно.
Сред примерите, които той даде, са субмукозните дисекции - едни от най-сложните и високопрецизни ендоскопски процедури. Доц. Кацаров обясни, че при тях се навлиза в субмукозното пространство, като лезията или полипът се отстраняват изцяло в един фрагмент. Това позволява много по-точна патологична оценка и ясно показва дали резекционните линии са чисти.
Според него при отстраняване на голям полип на части често е трудно да се установи дали образуванието е премахнато напълно. Именно поради тази причина този вид интервенции имат толкова голяма стойност в съвременната ендоскопия, отбеляза той. По думите на доц. Кацаров към момента подобни високоспециализирани процедури се извършват само в няколко центъра в София и Пловдив.
Военномедицинска академия има утвърдени традиции в подготовката на специалисти по гастроентерология и ендоскопия. През годините през нейната школа са преминали десетки лекари, като част от тях днес практикуват в едни от най-големите болници в страната и на свой ред обучават млади специалисти.
По думите на доц. Кацаров стремежът не е единствено към прилагането на най-съвременните методи, а и към изграждането на среда, която насърчава обучението и приемствеността. "За нас е важно не просто да прилагаме съвременните методи, а да създаваме среда за обучение и приемственост, така че натрупаният опит да достига до все повече млади лекари", каза той.
В изданието на BULENDO 2026 тази година ще се включат специалисти от Европа и САЩ, сред които и международно признати експерти в областта на терапевтичната ендоскопия. Сред поканените участници е и Питър Драганов, определян като един от водещите авторитети в тази сфера.
Отделен акцент в програмата е поставен върху медицинските сестри чрез специализиран сестрински модул. По думите на доц. Кацаров съвременната медицина се основава на екипната работа и качествената ендоскопия е немислима без добре подготвени медицински сестри. "Няма как да говорим за висококачествена ендоскопия без добре подготвени медицински сестри. Затова считаме, че тяхното обучение е също толкова важно, колкото и обучението на лекарите", отбеляза той.
Организаторите са осигурили и свободен достъп за студентите по медицина. Решението цели бъдещите лекари още в началото на своя професионален път да се срещнат с утвърдени имена в световната гастроентерология, да наблюдават съвременни техники и да се запознаят с добрите практики в специалността.
