Наказанието предвижда 10% удръжка от възнаграждението за срок от шест месеца
Прокурорка от Районната прокуратура в Благоевград получи окончателно дисциплинарно наказание с намаляване на заплатата заради десетки забавени дела и преписки, информира lex.bg.
Върховният административен съд (ВАС) потвърди санкцията с четири на един гласа, като решението окончателно приключва казуса срещу магистрат Румяна Иванова. Наказанието предвижда 10% удръжка от възнаграждението за срок от шест месеца, като докладчикът по делото подписа акта с особено мнение.
Производството стартира на 5 януари 2023 г. по инициатива на районния прокурор на Благоевград Борислав Ковачки. Той докладва, че за периода 2019-2022 г. колежката му е допуснала сериозни забавяния по 29 досъдебни производства и 41 преписки. Въпреки системните напомняния, че сроковете изтичат, забавянията в произнасянето са варирали от 6 до 434 дни.
На 9 октомври 2024 г. Прокурорската колегия на ВСС наложи наказанието, като изключи пет от делата поради изтекла шестмесечна давност. Първоначално тричленен състав на ВАС потвърди санкцията. Магистратите изтъкнаха, че „бързината при изпълнение на задълженията на обвинителите е съществено условие за ефикасността на правото на държавата“ да наказва престъпленията и да пази жертвите.
Петчленният състав на ВАС с председател Георги Колев и членове Емил Димитров, Полина Богданова и Галина Стойчева сподели напълно тези изводи. Те потвърдиха, че Иванова е проявила виновно бездействие по над 60 акта. В решението се указва, че нарушенията са извършени при системност. Бездействието по 41 от преписките е класифицирано отделно, тъй като визира „липсата на своевременно произнасяне по материалите от проверките“.
Съдът отхвърли тезата, че забавянето се дължи на прекомерна натовареност. Статистиката показва, че обемът от работа на Иванова не надвишава този на нейните колеги в Благоевград и страната. Върховните съдии отчетоха личните ѝ проблеми като смекчаващи обстоятелства, но подчертаха, че те не могат да бъдат ценени „като такива, изключващи виновното поведение“. При определяне на санкцията са взети предвид и по-ранни нейни провинения, които не са довели до коригиране на поведението ѝ.
Иванова оспори легитимността на ВСС да налага наказания поради изтеклия му мандат, позовавайки се на решение на Съда на ЕС от 30 април 2025 г. Четиримата върховни съдии обаче отхвърлиха това възражение. Те напомниха практиката на Конституционния съд, която дава предимство на институционалната непрекъснатост. Съдът уточни, че европейското решение засяга органи, избирани изцяло от парламент, докато членовете на ВСС се излъчват и от самата съдебна власт.
На коренно различно мнение остана съдията-докладчик Виолета Главинова. В своето особено мнение тя изтъкна, че „мандатът е гаранция за независимост, но и за демократична легитимност“. Според нея след изтичането му всеки колективен орган „губи пълнотата на конституционната си представителност“. Главинова заключи, че упражняването на интензивна държавна принуда, каквато е дисциплинарната власт, трябва да се извършва единствено от орган с безупречна и актуална легитимност.
