Велики четвъртък е - най-важният ден от Страстната седмица.

В първите три дена от Страстната седмица вниманието беше насочено към някои притчи на Иисус Христос с важни поучителни послания в тях, както и към Негови срещи и разговори с различни хора.

А във Велики четвъртък и петък си припомняме Неговите спасителни страдания, смъртта и погребението Му. Днес почитаме събитията около последната вечеря на Христос с апостолите (нарича се и "тайна вечеря" заради установеното на нея тайнство Евхаристия).

Той измил нозете на учениците, установил светата Евхаристия, направил важната прощална беседа с апостолите и казал първосвещеническата молитва, излязъл заедно с учениците в Гетсиманската градина, бил заловен и отведен под стража, за да бъде съден.

Предиобед в православните храмове се служи Василиева литургия и Велик маслосвет.

Вечерта се отслужва утринната от петък (изтеглена напред) и между нейните молитви, и песнопения се прочитат 12 различни по дължина откъси от четирите евангелия, които предават събитията от четвъртък и петък. 

Между петото и шестото евангелие се чете и пее песента: Днес виси на дърво Този, Който повеси земята над водите; с трънен венец се увенчава Този, Който е Цар на ангелите; в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци; плесница приема Този, Който (с кръщението) в река Йордан освободи Адам (от греха); с гвоздеи се приковава Младоженецът на Църквата; с копие се пробожда Синът на Девата.

По време на четенето и пеенето на тази църковна песен се изнася от олтара Разпятието и се поставя в средата на храма за поклонение от вярващите до предиобеда на следващия ден - Велики петък.