"В много големи градове в Централна, Западна и Северна Европа съществуват устойчиви популации от животни, приспособили се към градската среда", обясни Явор Гечев, активист за правата на животните
Все по-често лисици се появяват в различни квартали на София, включително в по-централните части на града. От 2025 г. досега са подадени над 30 сигнала за забелязани животни.
Според експерти присъствието им в градска среда не е необичайно и е характерно за редица големи европейски градове.
По данни на Столичната община най-разпространеният вид в София е червената лисица.
Иван Голев от сдружение „Лагера“ разказа пред БТВ, че още преди повече от половин година в групата, която администрира, са започнали да се появяват публикации за забелязани лисици. Подобни сигнали има и в квартал „Хиподрума“.
По думите му вероятно става въпрос за повече от едно животно. Лисици са забелязвани и в гориста местност в края на квартал „Лагера“, а на бул. „Цар Борис III“ е било прегазено малко лисиче. Голев посочва, че присъствието на животните не го притеснява, а според разговорите му с други жители на квартала много хора дори се радват, когато ги срещнат.
Той обаче обръща внимание на необходимостта от по-добра поддръжка на детските площадки, включително редовна смяна и почистване на пясъка в пясъчниците.
Друг жител на София, Тодор Тодоров, също смята, че появата на лисици не е повод за тревога.
Според него животните могат да бъдат полезни за градската среда, тъй като се хранят и с гризачи. Той е категоричен, че не бива да се предприемат действия срещу тях единствено заради присъствието им в кварталите.
"Появата на лисици в София не е изолирано явление. В много големи градове в Централна, Западна и Северна Европа съществуват устойчиви популации от животни, приспособили се към градската среда", обясни Явор Гечев, активист за правата на животните.
По думите му фактът, че лисици вече се забелязват и в централните части на столицата, показва, че те намират подходящи условия за живот.
Експертът посочва две основни причини за навлизането им в градовете.
Първата е лесният достъп до храна. Отпадъците, хранителните остатъци и наличието на гризачи осигуряват на лисиците достатъчно ресурси, за да се приспособят към градската среда. Втората е липсата на конкуренция от други хищници. В градовете лисиците рядко се конкурират с животни като чакали и вълци, а срещите им с други хищници са ограничени.
Гечев отбелязва, че увеличаването на наблюденията може да е свързано и с промените в градската среда, които позволяват на животните да се придвижват и да намират храна по-лесно.
Според Явор Гечев непосредствена опасност за хората не произтича само от присъствието на лисици в градските квартали.
Животните обикновено са активни през нощта и избягват контакт с хората. Дори когато свикнат с градската среда и намалят страха си от човешко присъствие, те обикновено не търсят пряко взаимодействие. Въпреки това експертът препоръчва хората да не се приближават до лисиците, да не се опитват да ги галят и да не ги хранят.
Подхранването може да накара животните да свикнат с човешкото присъствие и да започнат редовно да посещават определени места, където очакват храна.
Един от потенциалните рискове, свързани с дивите животни, е разпространението на заболявания, включително бяс.
По думите на Гечев България прилага програми за орална ваксинация на дивите животни срещу бяс от 2007 г. Той посочва още, че през 2022 г. страната ни е обявена за свободна от заболяването.
"Това значително намалява опасенията, но не означава, че контактът с диви животни е безрисков. При ухапване или одраскване от лисица трябва незабавно да се потърси медицинска помощ. Не бива да се докосват и животни, които изглеждат болни, дезориентирани или необичайно агресивни".
Особено внимание изискват местата, където играят малки деца - според Гечев пясъчниците трябва да бъдат оградени или покрити, когато не се използват, както и да се почистват редовно.
