БТА

През 1997 г. обществото търсеше „спасение“, а през 2026 г. търси „стабилност“

На 19 април 2026 година България отново отива на предсрочни парламентарни избори.

Дотук се стигна след масовите протести през месец декември 2025 година, които доведоха до оставка на кабинета на Росен Желязков и разпад на управляващата коалиция - ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН.

Случайност или не - датата 19 април ни напомня за драматичните събития през 1996–1997 г. и няма как историческата памет да не прави паралели. 

Докато „Виденовата зима“ беше белязана от хиперинфлация, банков колапс и драматичен спад в жизнения стандарт - днес, България не е в икономически срив, но политическата нестабилност подкопава доверието в институциите.

Днешната ситуация се различава съществено от кризата по време на управлението на Жан Виденов - настоящият вот е резултат от политическа нестабилност, разделено Народно събрание и невъзможност за дългосрочно управление - нека не забравяме, че от 2021-ва година страната ни е в политическа криза и нито един парламент не може да изкара пълен мандат.

Ако се върнем 29 години назад, ще видим, че предсрочните избори на 19 април 1997 г. са се превърнали в своеобразен референдум за посоката на страната.

Победата на СДС даде силен мандат за реформи, финансова стабилизация и ускорена евроатлантическа интеграция. Тогава обществото беше обединено около необходимостта от промяна. Вотът от 1997 г. имаше ясен резултат – стабилно парламентарно мнозинство и политическа воля за трансформация.

Днешният политически пейзаж е различен - партийната система е силно разделена, постоянно се появяват нови формации, които изчезват с бързината, с която са се появили, без да успеят да се докажат и да изпълнят дори и малка част от партийните си програми, а традиционните партии от така нареченото "статукво" трудно мобилизират убедително мнозинство. 

Ако през 1997 г. обществото търсеше „спасение“, то през 2026 г. по-скоро търси „стабилност“. Темите днес са различни – борба с корупцията, съдебна реформа, социална политика, доходи, демографска криза.

През 1997 година до урните са отишли 62,4% от имащите право на глас, показва официалната ни справка, тогава българите са копнеели за промяна, а какво е желанието днес - ще разберем след по-малко от два месеца. 

Очакванията на експертите са избирателната активност да е по-висока заради появата на формацията на Румен Радев.

Основният въпрос е дали вотът на 19 април ще произведе ясно мнозинство или ще възпроизведе познатата формула на крехки коалиции и краткотрайни кабинети.

Още по темата

Цветанка Андреева: Радев ще се провали като управленец

"Очаквам напрежение между Йотова и Радев", каза още политологът пред ТАРАЛЕЖ

Още

Ганев: Трудно ще е коалиционното взаимодействие между Радев и останалите партии (ВИДЕО)

"Смятам, че ще гласуват над 3 милиона души. Винаги, когато на сцената се появи нов голям субект - избирателната активност е по-висока", каза още пред ТАРАЛЕЖ политологът

Още

Ченчев: Радев ще е поредното разочарование, БСП няма да влезе в следващия парламент

"Борисов и Пеевски трябва да отстъпят, за да се върне нормалността в държавата", каза още бившият депутат от БСП и член на ръководството на "Непокорна България"

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кристина Абаджиева

Кристина Абаджиева е журналист с 20-годишен опит в редица печатни медии и телевизии. Интересите са ѝ свързани с политика, общественозначими теми и разследваща журналистика. Член е на Асоциацията на европейските журналисти в България.