Българското министерство на отбраната е заявило намерение да придобие реактивни системи за залпов огън EuroPULS с кредит по европейската програма за спешно превъоръжаване SAFE. Това пише "Капитал", позовавайки се на два независими източника. Евентуален доставчик на EuroPULS ще бъде отбранителната компания KNDS Deutschland - германското подразделение на френско-германския отбранителен консорциум KNDS.

Самата технология за ракетните системи обаче е на Elbit Systems - най-голямата израелска частна отбранителна компания. У нас военната фирма е най-известна покрай проекта за модернизация на българските танкове T-72, пише изданието.

Elbit Systems също така участва преди време в консорциум с финландската Patria в търга за доставка на бронирани бойни машини за българските сухопътни войски, като се ангажира с производството куполите. Впоследствие обаче състезателната процедура беше прекратена и военното министерство премина към пряко междудържавно договаряне със САЩ за бойни машини на пехотата Stryker. Компанията също така беше финалист и в надпреварата за натовски самоходни артилерийски установки, които обаче най-вероятно ще бъдат доставени от Франция на базата на междудържавен договор.

Сега PULS се използват в Европа от армиите на Нидерландия, Дания и Сърбия, а в скоро време - от Гърция и почти сигурно от Германия. Испания също планираше да придобие от тях, но впоследствие се отказа с политическо решение заради несъгласие с израелските методи за водене на война в Газа. EuroPULS е отпаднала в началото на декември и от надпреварата за бъдеща ракетна система на норвежката армия, като на финала са останали американските HIMARS/GMARS и южнокорейските Chunmoo. 

Българското командване също имало желание да придобием американските HIMARS/GMARS. След началото на войната в Украйна обаче цените на HIMARS, заедно с популярността им, полетяха в космоса. По-неприятното е, че същото се случи и със сроковете за доставка, които в момента вероятно приближават 10 години. Последното в крайна сметка окончателно е отказало българското военно министерство да ги поръчва.

Това е и основната причината сега България да иска да придобие EuroPULS, които могат да бъдат произведени и доставени сравнително бързо по сегашните стандарти на военната индустрия. Другата възможна опция по информация на "Капитал" са били южнокорейските системи за залпов огън Chunmoo, които в момента се опитват да направят агресивна експанзия в Европа. От натовските армии в момента ги използва Полша, която ще започне да произвежда и локализирана версия под името Homar-K, също както и боеприпаси за нея. За момента обаче това явно още не се е случило в обем, така че да покрие изискването на SAFE за 2/3 европейско производство. Същото се отнася и за турските реактивни системи за залпов огън, които също се произвеждат от местния военно-промишлен комплекс (ВПК).

Военното ни министерство е заявило намерение да придобие две батареи или 12 установки от системата EuroPULS. Стойността на проекта не е официално обявявана, но най-вероятно става дума за сума около 350 млн. евро, като не е ясно какво количество боеприпаси биха влезли в първоначалната сделка. Проектът за този инвестиционен разход тепърва трябва да премине за одобряване и през парламента, който трябва да дава зелена светлина за всички военни сделки на стойност над 100 млн. лв.

По принцип EuroPULS идва в комплект с широка гама израелски и други ракети. Освен неуправляеми боеприпаси с обсег 40-45 км, системите могат да изстрелват на аналогична дистанция и умните ракети Accular 122/160, поразяващи цели с възможно отклонение под 10 метра. За огън на дистанция около 150 км EuroPULS може да носи до 8 ракети EXTRA или пък 4 Predator Hawk, които поразяват мишени на около 300 км. Системата може да изстрелва и баражиращи дронове-камикадзе SkyStriker (с обсег около 100 км.), а в недалечно бъдеще (а може би вече и настояще) трябва да носи и ракети с още по-голям обсег.

Преминаването към варианта EuroPULS е продиктувано от стриктните правила около финансирането по SAFE. За да се запази изискването за поне две трети европейско участие, шаситата за ракетните установки, интеграцията и производството на боеприпасите ще стане в Германия, която вече поръча първите пет установки, прикачайки се към вече изпълняващия се проект за ракетни системи за нуждите на нидерландската армия.

KNDS Deutschland най-вероятно ще се нагърби с производството на мобилната платформа, интеграцията и системата за командване и управление, а германския отбранителен гигант Diehl Defense ще произвежда локално боеприпасите. Израелската Elbit Systems вероятно ще запазят за себе си частта с пусковите установки за ракетите и то не толкова в хардуерната част, а по-скоро като технологично ноухау по системата за водене на огъня и прецизното прицелване, която трябва да осигурява пренебрежимо ниско отклонение при огън.

Хубавото при системите PULS и EuroPULS е, че поне на теория се водят с "отворена архитектура": на тях могат да се интегрират контейнери за изстрелване на най-различни боеприпаси за най-различни платформи, включително за реактивните системи за залпов огън "Град", с които войската ни разполага и които България може да произвежда в неограничени количества. Така армията ни, образно казано, може да получи "Град" на стероиди" - едновременно позната за нашите артилеристи евтина реактивна система, която обаче ще може да води много по-прецизен огън благодарение на модерната натовска технология за прицелване. Същото обаче обещава и да направи и американо-германския консорциум между Lockheed Martin и Rheinmetall, произвеждат конкурентните системи GMARS, пише "Капитал".