Министерският съвет отпусна близо 6 млн. евро от бюджета на парламента за обезщетение, лихви и съдебни разноски
Депутатът от „Демократична България“ Елисавета Белобрадова реагира остро на решението на Министерския съвет да осигури допълнителни средства по бюджета на Народното събрание за изплащане на обезщетение по дело, свързано с фирма на семейство Баневи.
Кабинетът отпуска до 6 млн. евро, с които трябва да бъдат покрити присъденото обезщетение, натрупаните лихви и съдебните разноски по приключило дело пред Софийския градски съд.
Самото обезщетение възлиза на 2 452 201,88 евро, а законната лихва, натрупана между 16 май 2013 г. и 31 август 2026 г., е 3 522 155,42 евро. От Министерския съвет обясняват, че плащането е необходимо, за да се прекрати по-нататъшното трупане на лихви.
Според Белобрадова задължението е следствие от действията на парламента през 2008 г., когато не е била отменена законова разпоредба, противоречаща на правото на Европейския съюз.
„И сега, когато ги даде тия 6,5 милиона евро Народното събрание, ще излезе ли някой да изчете имената на тези, които са приели този закон в противоречие с правото на ЕС?“, попита тя в публикация в социалните мрежи.
Депутатът отправи критики и към „Прогресивна България“, като подчерта, че парламентарното мнозинство носи отговорност за решенията на изпълнителната власт.
„Опитвам се да обяснявам на колегите от „Прогресивна България“, че когато шефът ти е в МС, ти си тоя в парламента, който носи отговорността накрая. Ти приемаш бюджет, на твоя з**к се пише, извинете за израза“, заяви Белобрадова.
Тя направи и иронична препратка към обществената поръчка на парламента за ядки и седем вида кафе на стойност около 100 хил. евро.
„Не знам ядките, които са поръчани, за кого са, както и всичко останало, но предполагам са за семейство Баневи“, написа депутатът.
По информация на вестник „Сега“ получател на обезщетението е „Хелио-тур-с“ АД – дружество, свързвано с Николай и Евгения Баневи. Компанията е завела дело срещу Народното събрание и бившата Агенция за приватизация заради вреди от законова разпоредба, която не е била приведена навреме в съответствие с европейското право.
Казусът се отнася до крайбрежни имоти, върху които са били вписани ипотеки за обезпечаване на задължения на друго дружество. Съдът е приел, че трето лице не може да отговаря за чужди задължения без предварително съгласие и че парламентът и Агенцията за приватизация са допуснали съществено нарушение на правото на ЕС.
