„Имаме администрация, все едно интернет още не е измислен.“ Това заяви бившият финансов министър Милен Велчев в предаването „120 минути“ по БТВ. Той подчерта, че днес в държавната администрация работят повече хора, отколкото в епохата преди дигитализацията.
„Изкуственият интелект навлиза, населението намалява, а администрацията расте като брой служители и като разходи – още повече, защото заплатите ѝ се увеличават несъразмерно. Призовавам управляващите да погледнат назад и да проверят в историята дали има правителство, което да е раздавало безогледно пари и след това да е било възнаградeно с подкрепата на избирателите“, коментира Велчев.
Бившият финансов министър беше остър и към Бюджет 2026:
„Новият дълг, записан в бюджета, е 10 милиарда евро. Част от него ще покрие стари задължения, но с около 9 милиарда евро ще бъде увеличен съществуващият дълг. Ако направим елементарната сметка – държавата ще плаща 3–4% лихва, което означава по 300 милиона евро допълнителни лихви годишно“, посочи той.
По думите му лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов ще остане дълго в политиката, но е важно каква ще бъде историческата оценка:
„Борисов ще влезе в учебниците, но въпросът е дали ще го запомнят като човека, вкарал България в еврозоната, или като политика, под чието управление е раздут държавният дълг – за което бъдещите поколения ще говорят не толкова благосклонно.“
Велчев е категоричен, че последиците за частния бизнес няма да са „розови“, тъй като новите данъци продължават да оказват натиск. Той подчерта, че има множество алтернативи на данъчните увеличения:
„Неизбежността е само в очите на този, който е паднал от Луната“, каза той и прогнозира, че масови протести ще има, но вероятно не още през следващата година.
„Финансовата гравитация действа навсякъде. Гърците я изпитаха, сега я изпитват румънците. Въпросът е кога ние ще стигнем края на този път. А той наближава. Това зависи от международните пазари, инфлацията и други фактори“, обясни бившият министър.
По отношение на ситуацията с „Лукойл“ Велчев поздрави правителството за бързата реакция и навременните решения.
Бившият вътрешен министър критикува липсата на реформа, прекомерния дял на средствата за заплати и присъствието на служители с ТЕЛК и пенсии в оперативни роли.
Журналистът предупреждава, че планираното държавно преразпределение над 45% от БВП нарушава закона и подменя изборното обещание на управляващите, без да е подкрепено от избирателите
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)