Вицепремиерът предупреди, че прекалено строгите бюджетни мерки могат да се отразят на стандарта на живот, а България е спасила значителна част от средствата по Плана за възстановяване.
Много трудно е тази година България да постигне бюджетен дефицит от 3%, без това да се отрази негативно на икономиката и доходите на хората. Това заяви вицепремиерът Атанас Пеканов в ефира на Нова телевизия.
По думите му прекалено рязкото ограничаване на разходите би могло да „задуши икономиката и да я натисне надолу прекалено много“, което неизбежно ще се отрази и върху стандарта на живот.
Пеканов припомни, че България ще получи близо 1 млрд. евро по четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Така страната ще достигне 68% усвояване на средствата, при средно ниво от 75% за Европейския съюз.
„Моята цел е да стигнем 100%, но под въпрос е доколко това е реалистично, защото се загуби много време и много важни реформи все още трябва да се случат“, посочи той.
Вицепремиерът отправи критики към управлението на кабинета „Желязков“, като заяви, че е съществувал реален риск страната да загуби безвъзвратно част от европейските средства заради забавените антикорупционни реформи.
„Спасихме голяма част от средствата. Ако ме бяхте питали преди три седмици, очакването ми беше да получим около 600 милиона евро по това плащане, а не 1 милиард евро“, каза Пеканов.
Той подчерта, че крайният срок за изпълнение на проектите по ПВУ – 31 август, не подлежи на промяна.
„Всичко, което свършим до 31 август, може да бъде отчетено по Плана за възстановяване и устойчивост. Всичко, което не свършим – няма да бъде отчетено“, предупреди вицепремиерът.
Според него предишни ръководства на Министерството на финансите са допуснали липса на достатъчна ликвидност за разплащане към крайните бенефициенти, което е една от причините държавата да прибягва до нов дълг.
По темата за санкциите срещу Русия Пеканов уточни, че България не е наложила вето, а е изразила резерви по отношение на някои от предложенията в следващия пакет от ограничителни мерки.
„В момента вървят преговори и всяка държава, която вижда, че част от икономиката или енергетиката ѝ могат да са под риск, може да изрази мнението си“, обясни той, като подчерта, че страната ни продължава да подкрепя Украйна и ще търси нови форми на партньорство.
Пеканов коментира и бъдещето на въглищните централи, като заяви, че темата често е била използвана спекулативно.
По думите му между 2030 и 2038 г. България ще запази между 1,2 и 1,6 гигавата въглищни мощности, необходими за енергийната сигурност на страната.
„Това е наш суверенен ресурс, който ще трябва да бъде запазен в някакъв момент като студен резерв“, посочи той и допълни, че за част от заетите в сектора трябва да бъдат намерени алтернативни работни места с по-дългосрочна перспектива.
