Асен Василев и Николай Денков ще поискат Илияна Йотова да наложи вето заради спорните промени в трудовото законодателство, дефицита и новия дълг
Асен Василев и Николай Денков ще поискат Илияна Йотова да наложи вето заради спорните промени в трудовото законодателство, дефицита и новия дълг
Лидерът на „Продължаваме Промяната“ Асен Василев и председателят на парламентарната група на партията Николай Денков ще връчат на президента Илияна Йотова петиция с искане за вето върху Бюджет 2026.
Срещата е насрочена за 28 юли от 16:00 часа в сградата на Президентството и е потвърдена от прессекретариата на държавния глава.
По данни на ПП подписката вече е подкрепена от над 32 000 българи в страната и чужбина. Само ден по-рано партията съобщи за 26 000 подписа от жители на повече от 440 населени места у нас и над 160 зад граница.
Сред посочените български населени места са Димитровград и село Славяново. Подписи са събрани и от сънародници в Москва, Брюксел, Рим, Вашингтон, Бризбън, Окланд, Дубай и Кабул.
Инициативата започна след окончателното приемане на държавния бюджет на 24 юли. Тогава Асен Василев определи финансовия закон като „погром над българския бизнес и подарък за българската олигархия“ и заяви, че част от текстовете му противоречат на Конституцията.
Сред най-оспорваните разпоредби са промените в Кодекса на труда, прокарани през преходните и заключителните разпоредби на бюджета. Те засягат механизма за определяне на минималната работна заплата и начина, по който се изчислява трудовият стаж при непълно работно време.
КНСБ също възрази срещу тези текстове и поиска омбудсманът да сезира Конституционния съд. Според синдиката чрез закон с едногодишно действие не трябва да се извършват трайни промени в трудовото законодателство.
Опозицията критикува и правомощието на регионалния министър да предлага кои общински проекти да бъдат финансирани. Според Василев така разпределянето и изплащането на средствата ще зависят от решението на един министър.
Бюджет 2026 предвижда дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт и възможност за поемане на нов държавен дълг до 10,1 млрд. евро.
Президентът може да върне целия закон или отделни негови текстове за ново обсъждане. Народното събрание обаче може да преодолее евентуалното вето и да приеме повторно разпоредбите с необходимото мнозинство.
