Политика

5 март 2026, 13:51

Според Янкулов ограничението за мандата на и.ф. главен прокурор не противоречи на Конституцията

По думите му постът на временно изпълняващ функциите не е уреден в основния закон

Служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов изпрати становище до Конституционния съд по делото за мандата на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов.

Делото е образувано по искане на Апелативен съд – Варна, който спря производство по молба на Сарафов за възобновяване на наказателно дело и сезира КС с искане да обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт, в сила от 21 януари миналата година.

Оспореният текст предвижда, че при предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на ВКС или председателя на ВАС се определя временно изпълняващ функциите, като едно и също лице няма право да ги изпълнява за повече от 6 месеца, независимо дали е имало прекъсвания.

В становището си Янкулов посочва, че ограничението едно и също лице да изпълнява временно функциите на главен прокурор или председател на върховен съд за не повече от 6 месеца не противоречи на Конституцията. По думите му длъжността „временно изпълняващ функциите“ не е уредена в основния закон, поради което продължителността ѝ и условията за евентуалното ѝ предсрочно прекратяване могат да бъдат определяни със закон.

Според министъра на правосъдието разпоредбата няма обратно действие и не преурежда правното положение на „заварения“ и.ф. главен прокурор от момента на влизането ѝ в сила. В конкретния случай нормата има т.нар. „несъщинско обратно действие“ – тя урежда занапред заварени правоотношения, които не са приключили, като последиците настъпват след изтичането на шестмесечния срок.

Янкулов припомня практиката на КС, според която прилагането на нов закон към заварено правоотношение не е равнозначно на обратно действие. Той подчертава още, че фигурата на временно изпълняващия функциите на главен прокурор не е конституционно уредена и няма конституционна защита на срока на правомощията ѝ.

В становището се отбелязва и че разпоредбата не създава институционален вакуум, тъй като не забранява определянето на нов временно изпълняващ при спазване на законовото условие. Възникналите проблеми, според министъра, не произтичат от закона, а от неприлагането му от компетентните органи.

Измененията в Закона за съдебната власт, които предвиждат и че ВСС с изтекъл мандат не може да избира титулярни главен прокурор и председатели на ВКС и ВАС, не засягат кадровата компетентност на съвета и не променят правилата за мандатите на органите на съдебната власт, посочва още Янкулов.

„Законодателната намеса за ограничаване на правомощията на ВСС след изтичане на мандата на членовете му е оправдана, за да не се вземат трайни решения за бъдещето на държавни органи при риск от неправомерно влияние“, се казва в становището. Според него това е в съответствие и със задълженията за гарантиране независимостта на съдебната власт, произтичащи от правото на ЕС.

„Да се отрече контролът на законодателната власт върху ВСС след изтичане на мандата му би го доближило до форма на абсолютна власт по кадровите въпроси в съдебната система. Ограничението по чл. 173, ал. 15 ЗСВ е необходим коректив, за да не се допусне това“, се посочва в заключение.