АП/БТА

Рамката въвежда системен и възрастово съобразен подход към превенцията и профилактиката, без да променя учебните планове

Служебният министър на здравеопазването Силви Кирилов утвърди Концептуална рамка за дейностите по промоция, превенция и профилактика в българските училища, съобщиха от Министерство на здравеопазването на официалния си сайт.

Документът предстои да бъде публикуван за едномесечно обществено обсъждане на интернет страницата на здравното ведомство, като целта е да бъдат събрани мнения и предложения от заинтересованите страни.

Основната задача на концепцията е въвеждането на съвременно и цялостно здравно образование в училищна среда. От министерството подчертават, че рамката не предвижда създаването на нов задължителен учебен предмет и не води до промени в действащите учебни планове. Вместо това тя поставя основа за системно, последователно и координирано развитие на дейностите, свързани със здравното образование, превенцията и профилактиката сред учениците.

Концепцията обхваща началния, прогимназиалния и първия гимназиален образователен етап. Тя е разработена в изпълнение на Национален план за възстановяване и устойчивост и е съгласувана с Министерство на образованието и науката.

Сред основните тематични области, заложени в концептуалната рамка, са здравословното хранене, физическата активност, психичното здраве и благополучието, превенцията на употребата на психоактивни вещества, личната и обществената безопасност, оказването на първа помощ, както и изграждането на социални и личностни умения, пряко свързани със здравето.

С утвърждаването на документа се въвежда поетапен подход, съобразен с възрастта и развитието на учениците. Съдържанието е структурирано в три основни групи според образователния етап.

За учениците от 1. до 4. клас фокусът е поставен върху изграждането на базови здравни навици, лична хигиена, редовна физическа активност, здравословно хранене, емоционално развитие, лична безопасност и основни умения за оказване на първа помощ. В прогимназиалния етап – от 5. до 7. клас – акцентът се измества към развитие на умения за вземане на информирани решения, превенция на рисково поведение, грижа за психичното здраве, изграждане на здравословни взаимоотношения, създаване на подкрепяща среда и осъзнаване на влиянието на социалните фактори върху здравето. Темите в първия гимназиален етап – от 8. до 10. клас – са насочени към задълбочаване на знанията за превенция на хронични и социалнозначими заболявания, утвърждаване на здравословния начин на живот, поемане на лична отговорност за собственото здраве и развитие на критично мислене по здравни въпроси.

В контекста на тези политики през февруари 2025 г. Министерството на здравеопазването предложи и нова наредба за здравословното хранене на учениците. С нея се регламентират изискванията за храненето в училищата, ученическите общежития, базите за спорт, отдих и туризъм, центровете за подкрепа на личностното развитие, центровете за специална образователна подкрепа и центровете за работа с деца.

В наредбата са разписани и конкретните изисквания при предлагането на храни и напитки на територията на тези обекти, включително чрез автомати за закуски и напитки. Правилата се прилагат и в случаите, когато организираното хранене на учениците се осъществява чрез доставка от обекти за производство на храни, предоставящи кетъринг услуги. Наредбата вече е в сила и е публикувана на сайта на Министерството на здравеопазването.

Още по темата

Силви Кирилов след данни за пациенти, били едновременно и в болница, и в казино

Всички прегледи и изследвания, задължително се вписват, каза той

Още

Силви Кирилов освободи директора на РЗИ-Велико Търново

Mинистърът на здравеопазването Силви Кирилов освободи със заповед от вчера директорът на РЗИ- Велико Търново д-р Евгения Недева.

Още

Силви Кирилов: Важно е преодоляване на самотата и изолацията на възрастните хора

В България се запазва тенденцията за застаряване на населението, показват данни

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.