Хулио Веласкес вече влезе в историята на Левски. Испанецът изведе отбора до първа титла в българското първенство от 17 години. Той пое поста на старши треньор през януари 2025 г. и под негово ръководство „сините" сложиха край на 14-годишната доминация на Лудогорец у нас. В Испания обърнаха специална внимание на Веласкес, който разказва повече за престоя си в България пред каталунския „Мундо Депортиво".

Веласкес влезе в компанията на унгарец, чех и двама сърби

– Как беше посрещната тази дългоочаквана титла и как все още се възприема тя от един исторически клуб като Левски?

– Много сме щастливи. Този клуб не беше печелил първенството от 17 години, а Лудогорец беше спечелил последните 14. Много се радвам за играчите, феновете, екипа, ръководството, президента, семейството ми и всички, които са участвали в това. Това е резултатът от работата, която вършим от миналия сезон. Те ни дадоха стабилност и увереност. Слава Богу, че успяхме да спечелим това първенство. Много съм благодарен на играчите, защото от първия ден те приеха посланието и показаха невероятна отдаденост. Освен това, постигането на това при разликата в бюджета в сравнение с Лудогорец и ЦСКА и при четири оставащи мача, е още по-забележително. Сега е време да се насладим на този момент.

Ясен Петров размаха пръст на Хулио Веласкес (ВИДЕО)

– В България сте от едва 16 месеца, но вече успяхте да промените историята. Как протече процесът, за да постигнете това за толкова кратко време?

– Пристигнахме миналия сезон и нещата се развиха много добре. Избрахме този клуб, защото има прекрасна история, въпреки че не беше печелил нищо от много години. Целта беше да се опитаме да донесем радост на феновете. Поехме отбора, когато беше на 4-то или 5-о място, далеч зад лидерите, и завършихме на второ място, нещо, което не се беше случвало от девет години. Също така класирахме отбора за Лига Европа. Този сезон всичко се разви много положително. От самото начало отборът показа много ясна идентичност: да бъде проактивен с и без топката, да атакува вратата на противника и да прекарва много време в неговата половина. Ротирахме състава много, за да се чувстват всички важни и да са в добра физическа форма. Ангажираността на играчите беше чудесна от първия ден и в крайна сметка успяхме да постигнем целта си.

– Този отбор сякаш отговаря на вашата идентичност като треньор?

– Да. През последните два сезона усещах силна връзка с това, което отборът показва на терена. Футболът се усеща по определен начин, но най-важното са инструментите, с които разполагаш, а тези инструменти са играчите. Трябва да има съотношение между това, което чувстваш, и способностите на играчите. Проактивността с и без топката е нещо, с което силно се идентифицирам. Но е вярно също, че съм тренирал в продължение на много години в много трудни ситуации, борейки се да избегна изпадането, и в такива ситуации трябва да даваш приоритет на други неща. Една от причините, поради които подписах с този клуб, беше именно да се опитам да печеля мачове, а не само да избягвам загуби.

– Помага ли на треньора това, че президент на Левски е бивш футболист като Наско Сираков?

– Най-много помага това, че той е добър човек, честен и уважителен. Това е фундаментално. Мога само да говоря с най-добри думи за президента и семейството му за това как се отнасят към мен и моето семейство. Той определено е футболен човек и има чувствителността да разбере от какво се нуждаят отборът и щабът всеки ден, а това е много важно. Но освен това, че е играл на световно първенство, най-важното е неговият характер.

– Кои треньори са ви вдъхновявали през кариерата ви?

– Толкова много. Когато бях млад, обожавах да ходя на стадион „Сориля“, за да гледам как Висенте Кантаторе и Пачо Матурана провеждат тренировките на Валядолид. Йохан Кройф, разбира се, оказа огромно влияние. А с течение на годините мисля, че Гуардиола достигна най-високото ниво благодарение на всичко, което е направил и продължава да прави. За мен той промени начина, по който възприемаме този спорт. Много съм впечатлен и от Унай Емери, защото където и да отиде, той постига резултати и подобрява играчите индивидуално. Отборите му имат ясна идентичност. И в момента, например, много ми харесва това, което Сеск Фабрегас прави в Италия с Комо. Освен това ме интересува да се уча не само от футболни треньори, но и от треньори в други спортове.

– Каква е следващата цел за Левски и Хулио Веласкес?

– Сега е време да се насладим на този момент, защото често не знаем как да го направим. Имаме договор до 2028 г. и сме много щастливи тук. Основната цел е да се подготвим за следващия сезон. Тази година се класирахме за Шампионската лига, макар че като българи ще трябва да изиграем много квалификационни кръгове. Би било чудесно да стигнем до груповата фаза на европейските турнири, макар че знаем, че това е много трудно. Дори достигането до Лигата на конференциите би било огромно постижение за този клуб, който не е играл в групова фаза на европейски турнири от почти 20 години.

– От какво се нуждае българският футбол, за да се класира отново на световно първенство? Ще има ли още един българин, спечелил „Златната топка“?

Националният отбор преминава през труден период и играчите са наясно с това. Те търсят решения, като например възможни промени в правилата, за да се насърчи участието на български играчи до 23 години. За мен всичко се свежда до академиите и структурите. Необходим е скок напред в подготовката и развитието. Но това не става за една нощ. Изисква време и качествена работа. Ако това се направи добре, със сигурност ще се появят повече играчи, готови за националния отбор.