Специалният пратеник на американския президент Доналд Тръмп за Украйна Кийт Келог, който съобщи, че ще се оттегли от поста през януари, заяви, че краят на войната е „наистина близо“ и зависи от решаването на два ключови въпроса. Кремъл обаче подчерта, че според Москва са необходими радикални промени в част от американските предложения, предава Ройтерс.
Тръмп, който нееднократно заявява, че желае да бъде възприеман като президент „миротворец“, посочи, че прекратяването на най-кръвопролитния конфликт в Европа след Втората световна война остава най-трудната задача във външната политика по време на неговото управление.
По време на Форума за национална отбрана „Рейгън“ в Калифорния, Келог определи преговорния процес като навлязъл в своя финален етап. „Опитите за разрешаване на конфликта са в последните си метри, които са най-трудни“, заяви той.
Двата основни нерешени въпроса са свързани с териториалния статут – най-вече бъдещето на Донбас – и с украинската Запорожка атомна електроцентрала, най-голямата в Европа, която в момента се намира под руски контрол.
„Ако постигнем съгласие по тези два въпроса, смятам, че останалото ще се подреди сравнително лесно“, коментира Келог. Той добави: „Почти сме го постигнали. Наистина сме близо.“
Пенсионираният генерал-лейтенант, ветеран от войните във Виетнам, Панама и Ирак, определи мащаба на жертвите в Украйна като „ужасяващ“ и безпрецедентен за регионален конфликт. По неговите думи общият брой на убитите и ранените от двете страни от началото на войната надхвърля два милиона души.
Ройтерс отбелязва, че нито Русия, нито Украйна предоставят официална достоверна статистика за своите жертви.
САЩ искат Европа да поеме контрола върху по-голямата част от конвенционалните отбранителни способности на НАТО, от разузнаване до ракети, до 2027 г., предаде Ройтерс.
САЩ приемат сериозно ангажимента на НАТО за колективна отбрана, обясни той.
Върховната представителка на ЕС по сигурността и външната политика Кая Калас заяви, че САЩ остават "най-големият съюзник на Европейския съюз".
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)