Количеството взривни вещества, открити в Сърбия миналата седмица, не би било достатъчно да унищожи газопровода „Балкански поток“, което кара експерт да заключи, че вероятно става дума за операция на руското разузнаване, насочена към влияние върху предстоящите избори в Унгария.

Бивш украински генерал-майор и специалист по боеприпаси заяви пред „Гардиън“, че изчисленията, направени от неговата компания, показват, че 4 кг взривни вещества, открити от сръбската военна служба за сигурност в Канжижа, не биха могли да нанесат сериозни щети на тръбопровода.

Експерти от неговата фирма „Андромеда“ са анализирали стоманената и полипропиленовата конструкция, която пренася руски газ към Унгария, преминавайки през Турция, България и Сърбия, и са изчислили количеството взрив, необходимо за сериозно повреждане.

Според Майкола Зенцев за успешна атака би било необходимо значително по-голямо количество експлозив. „Четири килограма не са достатъчни, за да спрат работата на газопровода“, каза той.

Дори при оптимално поставяне 4 кг пластичен експлозив „вероятно биха причинили само локални щети или ограничено пробиване, които биха могли да бъдат поправени в рамките на няколко дни без дългосрочно прекъсване на доставките“, добави той.

„Това не съответства на целта на класически акт на саботаж, който има за цел да извади инфраструктурата от строя за седмици или месеци“, заключи Зенцев, подкрепяйки „извода, че инцидентът вероятно е бил провокация“.

В неделя унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че е бил информиран от сръбския президент Александър Вучич за откриването на взривните вещества. Унгарският външен министър Петер Сиярто намекна, че Украйна може да е отговорна, определяйки случая като „атака срещу нашия суверенитет“.

Инцидентът беше широко отразен в медиите преди изборите в Унгария в неделя, на които Орбан изостава в социологическите проучвания и се бори за политическото си оцеляване.

Петер Мадяр, лидер на унгарската опозиция, обвини Орбан, че „се опитва да всява страх сред собствения си народ чрез операции под фалшив флаг“ и че следва „съветите на руски агенти“. Украйна отрече участие, като това заключение беше подкрепено и от ръководителя на сръбската служба за военна сигурност, отговорна за разследването.

Зенцев твърди, че според него „основните бенефициенти вероятно са настоящото унгарско правителство, което получава допълнително политическо предимство преди изборите, и Русия, която се стреми да използва подобни инциденти, за да дискредитира Украйна в очите на цивилизования свят“.

При управлението на Орбан Унгария е една от малкото страни от ЕС, които са избрали да останат близки до Русия, като купуват нейните газ и петрол. Будапеща също така блокира одобрението на заем от 90 милиарда евро за Украйна през март след спор с Киев относно ремонта на отделния петролопровод „Дружба“, част от който преминава през Украйна към Източна Европа.

Въпреки това Зенцев каза, че според публичните доказателства не изглежда да е имало реален опит взривните вещества да бъдат поставени директно върху самия газопровод — а украинецът, близък до службите за сигурност на страната, заяви, че според него инцидентът вероятно е операция под фалшив флаг, извършена от руското военно разузнаване ГРУ.

„Това отговаря на стандартите на ГРУ“, каза Зенцев, като подчерта военния характер на инцидента.