Урсула фон дер Лайен: Създадохме зона за свободна търговия с 2 милиарда души
Най-мащабната търговска сделка между двете страни цели икономически растеж, стратегическо партньорство и устойчиво развитие
АП/БТА
Председателят на Европейската комисия настоява, че столиците на държавите членки нямат право да превръщат Брюксел в изкупителна жертва за прекомерната бюрокрация и провалите на единния пазар.
Европейските лидери не могат просто да обвиняват „търговците на бюрокрация“ в Брюксел за икономическата слабост на ЕС и трябва сами да съкратят собствените си национални бюрокрации и протекционистки нормативни режими.
Това е посланието, което председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отправя, докато се отправя към насроченото за четвъртък изнесено заседание на Европейския съвет в замъка „Алден Бизен“ в белгийската провинция — среща, посветена на съживяването на отслабващата конкурентоспособност на ЕС.
Опасенията за намаляващата индустриална мощ на Европа спрямо САЩ и Китай достигат връхна точка, но институциите на ЕС в Брюксел са в остър спор с национални столици като Берлин и Рим за това кой е виновен за прекомерната бюрокрация. Усещайки, че заседанието на Съвета в четвъртък може да се превърне в засада, при която европейските лидери ще се обединят, за да атакуват Брюксел заради претоварването на индустрията с правила — от химикалите до животновъдството — фон дер Лайен отвърна с два предсъветни речеви изявления в сряда.
„Трябва да погледнем и на национално равнище… допълнителните пластове национално законодателство, които просто усложняват живота на бизнеса и създават нови бариери в нашия единен пазар“, заяви тя в първата си реч пред Европейския парламент в Страсбург.
С това тя посочи дългогодишни проблеми — Европа все още е залята от регулаторни препятствия, които пречат на 27-те държави членки да функционират ефективно като единна търговска зона.
Тези оплаквания варират от национални бариери, които възпрепятстват създаването на общоевропейски капиталов пазар, до непризнаването на професионални квалификации между държавите от ЕС и етикетиращи изисквания, които възпрепятстват препродажбата на продукти в други страни.
Като конкретен и показателен пример за провал на вътрешния пазар тя обясни, че един камион може да превозва 44 тона по белгийските пътища, но само 40 тона по френските, което създава проблеми за трансграничната търговия.
„Предложихме законодателство за хармонизиране на това. Почти две години по-късно то все още се обсъжда“, оплака се тя.
Фон дер Лайен вече е представила 10 т.нар. „омнибус“ пакета — законодателни пакети за орязване на регулациите, целящи да намалят административната тежест, като част от план за спестяване на 15 млрд. евро годишно. Тя обаче настоява, че останалите не изпълняват своята част от задачата.
Във втората си реч — на индустриална среща на върха в Антверпен — тя засегна същата тема, подчертавайки дисфункциите на национално равнище.
„Превозът на отпадъци от една държава членка в друга би трябвало да е ефективен, лесен и бърз. Но различните национални практики… го правят изключително сложен. А някои държави членки, например, приемат кореспонденция само по факс. В зависимост от различните правила в различните страни, на търговците може да им отнеме няколко месеца, за да получат зелена светлина от властите“, каза тя.
Все същите удари по Брюксел
Ако попитате националните столици кой е виновен за свръхрегулацията, която задушава бизнеса, отговорът е: Брюксел.
В навечерието на срещата в „Алден Бизен“ Германия и Италия изготвиха документ, в който настояват ЕС да се „самоограничи“ при прокарването на нови правила. „Нови законодателни предложения, за които се очаква да въведат прекомерна допълнителна административна тежест, трябва да бъдат оттегляни или изобщо да не бъдат внасяни“, заявяват Рим и Берлин в съвместния текст.
Германският канцлер Фридрих Мерц засили тази линия, като в сряда вечерта прехвърли отговорността за слабия икономически растеж на страната си върху Брюксел.
Що се отнася до намаляването на бюрокрацията, „знам, че институциите на Европейския съюз не са толкова бързи, колкото би трябвало“, каза той. „Ние се борим срещу една машина, която работи и работи, и произвежда и произвежда нови регулации.“
„Тясното място за нас са части от Европейската комисия и, за съжаление, части от Европейския парламент“, продължи той. „Чувам, че Урсула фон дер Лайен и други отварят пътя към фундаментално намаляване на бюрокрацията. Но честно казано, все още не сме там, където трябва да бъдем. Това е тежка работа, но ние я вършим.“
Един европейски дипломат, пожелал анонимност, заяви, че атаките на столиците срещу Брюксел „са част от играта“ — дори и тази „игра на обвинения“ да пречи на постигането на реални промени за подобряване на икономиката.
„Националните политици искат да се придържат към своите много национални решения, които, разбира се, подкопават вътрешния пазар“, каза Георг Захман, експерт по икономическа политика от мозъчния тръст „Брюгел“ в Брюксел. Резултатът, по думите му, е „борба за власт, която води до тази бюрократизация“, тъй като ЕС и държавите членки се опитват да се надпреварват в законодателството.
Аргументите на Мерц действително не срещат особен отклик в институциите в Брюксел.
Един служител на ЕС побърза да посочи вината към столиците: „Лидерите трябва да дадат ясен сигнал към своите администрации да работят за премахване на бариерите и намаляване на бюрокрацията. От страна на институциите на ЕС е важно да се види какво още може да се направи, за да се избегнат различни тълкувания на нашите решения. Това ще бъде част от дискусиите в Алден Бизен.“
Дългогодишно разочарование
Разочарованието в Европейската комисия се натрупва от дълго време.
Еврокомисарят по индустрията Стефан Сежурне се утвърди като ключова фигура за по-тясна интеграция на вътрешния пазар, често сблъсквайки се със скептични национални правителства.
В писмо до столиците, изпратено в края на миналата година и видяно от POLITICO, френският центристки политик предупреди, че действията на Съюза „трябва да бъдат допълнени с неотложни и конкретни действия от всички държави членки за защита на Единния пазар и, не на последно място, за справяне с конкретни бариери на национално равнище“.
Като част от тази инициатива Сежурне очерта списък на т.нар. „ужасна десетка“ бариери, които вредят на единния пазар, и призова столиците предварително да уведомяват за законодателство, което може да създаде нови пречки. Освен това, по думите му, правителствата трябва да „назначат високопоставен шерп на Единния пазар“, който да бъде контактна точка за тази ключова политика в Брюксел, на фона на опасенията, че тя твърде често остава между посланиците и министрите.
„Дискусиите за единния пазар продължават достатъчно дълго“, заяви Сежурне пред POLITICO преди разговорите в четвъртък. „Комисията си свърши работата, като идентифицира бариерите — страна по страна и сектор по сектор. Но сега е ред на държавите членки да поемат отговорността си и активно да премахнат тези бариери. Ние ще ги преследваме толкова далеч и толкова бързо, колкото е необходимо.“
Втори национален дипломат посочи, че онези, които настояват Комисията да действа, „донякъде имат право“, защото изпълнителният орган на ЕС разполага с правомощия да засили единния пазар, които не използва. Причината обаче, призна дипломатът, е, че „се страхуват от политически отпор, ако засегнат някои национални свещени крави — като италианските плажове или френските ски инструктори“, визирайки два печално известни случая на предполагаем протекционизъм.
„Това е малко като онзи мем със Спайдърмен… Комисията ще продължи да предлага законодателство като основно решение на всеки проблем, който идентифицира. Но не съм сигурен, че държавите членки като група са много по-добри.“
Кая Калас с тежко обвинение: Урсула фон дер Лайен e "диктатор"
Според изданието отношенията на фон дер Лайен с бившия ръководител на външната политика на ЕС Жозеп Борел са били „много лоши“, но с Калас ситуацията е „още по-лоша“
Урсула фон дер Лайен оцеля след пореден вот на недоверие
Поддръжниците на предложението твърдят, че фон дер Лайен и нейният екип от комисари трябва да бъдат освободени от длъжност заради начина, по който са се справили с търговската сделка между ЕС и Меркосур, която според тях подкопава европейските фермери, като отваря европейския пазар за нелоялна конкуренция
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)