АП/БТА

Европейската централна банка се опасява, че впрягането на активите на Путин може да подкопае доверието в еврото. Токио и Вашингтон биха осигурили полезен щит

Голямата тройка от ЕС в Г-7 — Германия, Франция и Италия — настоява Япония и САЩ също да използват замразените руски активи в помощ на Украйна, по начина, по който Европа вече се стреми да направи, пише Politico.

Европейската централна банка се опасява, че използването на руските средства може да подкопае глобалното доверие в еврото — но тези тревоги биха могли да бъдат смекчени, ако тежки играчи като Вашингтон и Токио предприемат сходни действия.

Трима официални представители, запознати с виртуалната среща на финансовите министри от Г-7 в сряда, съобщиха, че европейската тройка е настоявала цялата група водещи икономики да действа в унисон по въпроса с активите. В крайното комюнике обаче липсва обещание за съвместни действия; вместо това се казва, че използването на руските активи е „една от опциите“, които се обсъждат.

Министрите от Г-7 заявиха, че „разработват широк набор от варианти за посрещане на финансовите нужди на Украйна“, които „наред с другото … включват координирано използване на пълната стойност на [руските държавни активи], замразени в нашите юрисдикции, за да се сложи край на войната“.

Планът на ЕС, който все още не е одобрен от всички страни членки, предвижда използването на 140 милиарда евро замразени руски активи като безлихвен „репарационен заем“ за Киев.

Белият дом оказва натиск върху ЕС да се възползва от своя резерв от руски активи на централната банка, но засега не е уточнил дали ще постъпи по същия начин със собствените си около 7 милиарда долара.

Япония също е предпазлива по отношение на отпускането на репарационен заем за Украйна със свои замразени руски активи, но се очаква да следва позицията на Вашингтон.

„Не е ясно какво ще направят американците,“ каза един от запознатите с разговора представители при условие за анонимност. Следващата среща на финансовите министри от Г-7 е насрочена за 15 октомври във Вашингтон, по време на годишните срещи на Международния валутен фонд.

Великобритания заяви миналия месец, че обмисля използването на милиарди паунди от замразените руски средства за финансиране на нови заеми за Киев. Канада също е „много синхронизирана“ с инициативата на ЕС, каза финансовият ѝ министър пред POLITICO на 20 септември. Повечето руски активи обаче са блокирани в ЕС, което оставя Европа да поеме основната правна и репутационна тежест.

Европейската централна банка изрази загриженост относно всякакво изземване и във вторник отново призова Европейската комисия, по време на виртуална среща на заместник-финансовите министри, да докаже, че репарационният заем няма да навреди на доверието в еврото, разкриха двама дипломати, участвали в разговора.

От Комисията са уверени, че националните гаранции от страните членки срещу заема от 140 милиарда евро ще бъдат достатъчни, за да отстранят юридическите опасения. Така средствата биха били възстановени на Москва веднага, щом Кремъл прекрати войната си срещу Украйна и плати репарации.

За да успокои съюзниците си, Брюксел дори планира да задели 45 милиарда евро от руските активи за погасяване на предходен заем за Украйна, договорен в рамките на Г-7 през 2023 г., който вече почти е изплатен.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев