ХДС отбелязва най-слабия резултат на избори за провинциален парламент в историята си
Управляващата в Германия партия ХДС отбелязва най-слабия резултат на избори за провинциален парламент в историята си, предава Ди Велт.
Въпреки това заместник-председателят на парламентарната група на ХДС/ХСС Гюнтер Крингс призова да не се започва дебат за смяна на канцлера Фридрих Мерц – включително заради липсата на „алтернативи“.
Мерц, който е под засилен политически натиск, заяви, че възнамерява да остане на поста и да продължи да настоява за икономически реформи, въпреки тежките загуби на консерваторите му на двата регионални вота – в единия за сметка на крайната десница, а в другия в полза на лява партия.
Предварителните резултати показват, че Християндемократическият съюз (ХДС) на Мерц получава едва 4,9% от гласовете – под 5-процентната бариера за влизане в провинциалния парламент. Ако резултатът се потвърди, партията може да остане без представителство.
Антимиграционната и определяна като близка до Кремъл „Алтернатива за Германия“ (АзГ) продължава серията си от силни изборни резултати. Партията заема първото място в бившия източногермански регион с 38,3%, като повече от удвоява предишния си резултат, сочат прогнозните данни на обществената телевизия ARD.
В столицата Берлин, която е една от 16-те федерални провинции на Германия, крайнолявата партия „Левицата“ (Die Linke) се очертава като победител с около 25% от гласовете – приблизително пет процентни пункта пред управляващия досега ХДС. „Алтернатива за Германия“ също отбелязва ръст, като постига двуцифрен резултат.
Спекулациите около бъдещето на канцлера се засилиха особено след изборите в Саксония-Анхалт преди две седмици, където АзГ разгроми ХДС и постигна рекордните за партията 44%.
Резултатът в Мекленбург-Предна Померания бележи третия случай, в който АзГ се превръща в най-силната политическа сила в германска провинция. Въпреки това партията вероятно ще остане извън управлението заради т.нар. „защитна стена“ (Brandmauer) – отказа на останалите основни партии да си сътрудничат с нея.
В необичайна за вечерта след провинциални избори реч Мерц призна, че ХДС не е получил необходимия политически тласък от федералното управление в Берлин и при двата вота в неделя. Той обаче заяви, че ще остане канцлер и председател на партията и ще продължи реформите в областта на данъците, здравеопазването, пенсиите и намаляването на бюрокрацията.
Според Мерц германската икономика е изправена пред „дълбоки сътресения“, докато общественият дебат става все по-остър и непримирим.
„Доверието в институциите на нашата страна намалява и активно се подкопава от радикални партии както отляво, така и отдясно“, заяви той.
Мерц обаче подчерта, че Германия е способна да се реформира.
„Бих стигнал дотам да кажа, че тези реформи са противоотровата срещу отровата на авторитаризма, която прониква все по-дълбоко в нашето общество с нарастването на увлечението по авторитаризма“, каза германският канцлер.
Съпредседателят на „Алтернатива за Германия“ (АзГ) Тино Хрупала приветства резултата на партията и отправи критики към Фридрих Мерц още преди изявлението на канцлера. По думите му избирателите са дали на АзГ „много ясен резултат“. Той призова Мерц да подаде оставка.
Право на глас на изборите имаха около 2,5 млн. души в Берлин и близо 1,3 млн. в Мекленбург-Предна Померания.
Преди вота се очакваше евентуално ново поражение най-малкото да породи призиви той да се оттегли от лидерския пост в партията. Подобен ход на практика би поставил под въпрос възможността му да се кандидатира за нов канцлерски мандат на следващите федерални избори, насрочени за 2029 г.
Спадът в подкрепата за Мерц засилва политическата несигурност в най-голямата икономика в Европа, която е изправена пред проблеми, свързани с деиндустриализацията, слабия икономически растеж и високите разходи за енергия. Според анализ на The Guardian евентуално предсрочно оттегляне на Мерц от канцлерския пост на фона на възхода на АзГ би могло да даде допълнителен импулс на крайната десница в Европа. През следващата година избори предстоят във Франция, Италия, Испания и Полша, където националистически партии също се стремят да разширят влиянието си.
