Свят

ISW: Русия цели да парализира украинската енергетика

28 август 2025, 10:44
Кирил Илиев

AP/БТА

Кремъл очевидно възобновява кампанията си от удари с дронове и ракети срещу енергийната инфраструктура на Украйна

Руски части наскоро пробиха украинските отбранителни линии в две гранични населени места в Днепропетровска област, но не успяха да задържат стабилни позиции там.

На 27 август говорителят на украинския Генерален щаб и на група сили „Днепър“ полковник Виктор Трегубов заяви, че украинските войски са спрели настъплението на руските сили при Запорожко (на 3,75 км от административната граница между Донецка и Днепропетровска област) и Новогеоргиевка (на 730 м от същата граница). Въпреки това, по думите му, руски части все още действат в района, но не са успели да се закрепят. Това съобщават от Института за изследване на войната (ISW).

ISW вече оценяваше през ноември 2024 г., че руското командване вероятно ще се опита да настъпи в Днепропетровска област, за да прекъсне украинските сухопътни линии за снабдяване в Донецка област и евентуално да обкръжи украинските позиции там.

Москва може също да се стреми да създаде условия за по-нататъшни операции в региона.

В Днепропетровска област руските сили прилагат тактики, сходни с използваните близо до Добропиле (северозападно от Покровск) в началото на август 2025 г. Те действат в малки групи от по петима войници, които се промъкват зад украинските линии, изчакват, натрупват сили и след това атакуват едновременно в различни посоки. Подобни методи обаче изглеждат уязвими за добре организирани украински контраатаки.

Кремъл очевидно възобновява кампанията си от удари с дронове и ракети срещу енергийната инфраструктура на Украйна преди зимата на 2025 г., вероятно с цел да затрудни способността ѝ да устои на руската агресия. Украинските ВВС съобщиха, че руските сили са изстреляли 95 дрона „Шахед“ и примамки от районите на Курск и Орел, от Милерово (Ростовска област), Приморско-Ахтарск (Краснодарски край) и от окупирания нос Чауда в Крим през нощта на 26 срещу 27 август.

По данни на украинските ВВС, 74 дрона са били свалени над Северна, Южна и Източна Украйна, а 21 са поразили девет цели. Президентът Володимир Зеленски заяви, че ударите са причинили прекъсвания на електрозахранването в Полтавска, Сумска и Черниговска области, оставяйки над 100 000 домакинства без ток.

Украинското министерство на енергетиката уточни, че е била повредена ключова електроподстанция в Суми, както и обекти от газопреносната инфраструктура в Полтавска област. Ведомството определи атаките като продължение на руската кампания за унищожаване на енергийната инфраструктура на Украйна в навечерието на отоплителния сезон. По думите на украински официални лица ударите са засегнали и водоснабдителни предприятия в Суми, електроподстанция в Новгород-Северски (Черниговска област), училище в Харковска област и жилищен блок в Херсон. Най-голямата частна енергийна компания в страната – ДТЕК – съобщи, че на 26 август руски удар е унищожил обогатителен завод за въглища в Донецка област, подготвящ гориво за отопление.

В същото време Кремъл се опитва да подкопае съвместните усилия на САЩ и Европа за определяне на гаранции за сигурност на Украйна, като настоява въпросът да се обсъжда директно между Москва и Вашингтон. На 27 август говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че публичните дискусии за западните гаранции са „безполезни“ и потвърди, че Русия има „негативно отношение“ към европейските предложения. Той добави, че Москва ще приеме разполагането на европейски сили в следвоенна Украйна като разширяване на присъствието на НАТО.

Коментарът на Песков идва след публикация във Financial Times от 26 август, според която САЩ са готови да осигурят поддържащи активи на водена от Европа групировка като част от бъдещи гаранции за сигурност на Украйна. Отхвърлянето на тези предложения и дискредитирането на публичните дебати по темата вероятно са част от опита на Кремъл да си извоюва право на вето върху всякакви западни гаранции и да отстрани европейските партньори от процеса.

Москва продължава да сигнализира, че президентът Владимир Путин не е готов за безусловна среща с Володимир Зеленски. Песков повтори, че подобни разговори изискват „обстойна подготовка“ и че засега ръководителите на преговорните групи остават в контакт, но нов кръг не е насрочен. Той се опита да прехвърли вината върху Киев, като заяви, че разрешаването на войната изисква „реципрочност от Киев“.

Междувременно азербайджанският президент Илхам Алиев потвърди подкрепата си за териториалния суверенитет на Украйна и осъди Съветската червена армия за „нахлуването и окупацията“ на Азербайджан през 1920 г. В интервю за саудитския портал Ал Арабия на 27 август той заяви: „Руската армия е нахлула в Азербайджан и е окупирала страната“ и добави, че Азербайджан е „създал своя собствена държава, но болшевиките са му я отнели“. Алиев определи войната на Русия срещу Украйна като „нахлуване“ и повтори, че страната му подкрепя териториалната цялост на Украйна от първия ден на пълномащабното нападение.

Той припомни и „скорошното охлаждане“ в отношенията между Баку и Москва, заявявайки, че Азербайджан „никога няма да толерира“ каквато и да е „агресия или неуважение“. Алиев посочи, че свалянето на самолет на Azerbaijan Airlines от руска система за ПВО през декември 2024 г. и реакцията на Кремъл са предизвикали „голямо разочарование и недоволство“. Инцидентът, при който полет 8243 бе свален над Чечня и катастрофира в Казахстан, остава източник на напрежение.

Алиев публично отхвърли опитите на Кремъл да прикрие отговорността си за трагедията.

През юни и юли 2025 г. напрежението се засили заради серия по-малки инциденти, които Алиев използва, за да настоява Москва да поеме отговорност. Допълнително напрежение донесоха и руски удари с дрон „Шахед“ срещу украинска газокомпресорна станция в Одеска област, транспортираща азербайджански газ (5–6 август), както и срещу нефтобаза на държавната петролна компания на Азербайджан в град Одеса (7–8 август).

Последвайте Таралеж в google news бутон